На бара роботът запрати чашата, в която смесваше напитки напряко през залата и тя се разби с трясък. В изненадващата тишина, която настъпи, Дейджинхам изсумтя:
— Проклятие! Радиацията ми отново разстрои куклите Ви, Пристейн.
— Отговорът е да — изрече доста ясно роботът.
— Какво? — попита Фойл зашеметен.
— Отговорът на Вашия въпрос е да.
— Благодаря — каза Фойл.
— Удоволствието е мое, сър — отговори роботът. — Човекът е на първо място член на обществото и на второ — индивид. Трябва да застанете на страната на обществото, независимо дали то избира унищожение или не.
— Напълно разстроен е — нетърпеливо се обади Дейджинхам, — изключете го, Пристейн.
— Почакайте — заповяда Фойл. Той се взря в гравираната усмивка върху стоманеното лице на робота. — Но обществото може да се окаже много глупаво. Много объркано. Ти си свидетел на нашия разговор сега.
— Да, сър, но Вие трябва да обучавате, а не да командвате. Длъжен сте да обучавате обществото.
— На джонтиране в пространството? Защо? Защо трябва да достигаме до звезди и галактики? С каква цел?
— Защото Вие сте живо същество. Вие бихте могли със същия успех да зададете въпроса: „За какво съществува животът?“ Не задавайте този въпрос. Живейте.
— Доста е откачил — промърмори Дейджинхам.
— Но е интересен — добави тихо Йоувил.
— В живота трябва да има нещо повече от обикновено живуркане — каза Фойл на робота.
— Тогава открийте това нещо за самия себе си, сър. Не карайте света да спре да се движи напред, само защото Вие имате съмнения.
— Защо не можем да вървим напред всички заедно?
— Защото всички сте различни. Някои трябва да вървят напред и да трасират пътя с надеждата, че останалите ще ги последват.
— Кои водят?
— Тези, които трябва, предприемчивите, властните.
— Нестандартните.
— Вие всички сте нестандартни. Винаги сте били такива. Целият живот е нестандартен. В това се крие неговата красота.
— Благодаря Ви много.
— Удоволствието е мое, сър.
— Вие спасихте днешния ден.
— Винаги някъде има хубав ден. сър — усмихна се роботът. След това изсъска, раздрънка се и се сгромоляса. Фойл се обърна към останалите.
— Това нещо е право — каза той. — а вие бързате. Кои сме ние, който и да е от нас, за да вземе решение за съдбата на света? Нека светът да взема свои собствени решения. Кои сме ние, за да пазим тайните от света? Нека светът ги знае и сам да реши. Елате до стария Сент Патрик.
Той джонтира и те го последваха. Охраната все още държеше района в изолация и вече се бе събрала внушителна тълпа. Толкова много нетърпеливи и любопитни бяха джонтирали в пушещите руини, че полицията създаде предпазно индукционно поле, за да ги задържи настрани. Даже и при тази ситуация, хлапета, търсещи силни усещания, и безотговорни личности се опитваха да джонтират в развалината. Но индукционкото поле ги обгаряше и те се връщаха с жален вой.
По сигнал на Янг Йоувил полето беше изключено. Фойл премина по горещите каменни плочи до източната стена на Катедралата, която се изправяше на височина около петнадесет фута. Той опипа опушените камъни, напъха лост и натисна. Чу се скърцане и част от каменната облицовка с размери три на пет фута се отдели и изпъкна напред. Фойл я сграбчи с ръце и я дръпна. Тя се разклати, след това пантите, които държаха скарата, се счупиха и каменният панел се разруши.
Преди два века, когато организираната религия била забранена, останали само тайни секти от най-предани поклонници от всички вери. Няколко от тези предани души построили тайната ниша в катедралата Сент Патрик и я превърнали в олтар. Златното разпятие все още сияеше с неугасима вяра. В основата на кръста лежеше малка черна кутия от инертен оловен изомер.
— Това ли е знакът? — задъхваше се Фойл. — Това ли е отговорът, който чакам?
Той грабна тежката кутия преди някой да посегне към нея, джонтира на стотина ярда до останките от стъпалата на катедралата към Пето авеню. Там той отвори сейфа пред погледа на зяпащата тълпа. Вик на ужас се разнесе от сътрудниците на Разузнаването, които знаеха истината за съдържанието на сейфа.
— Фойл! — изкрещя Дейджинхам.
Фойл извади капсула ПирЕ, която имаше цвят на йодни кристали, с размер на цигара — един паунд кристален трансплутониев изотоп.
— ПирЕ — изрева той на тълпата. — Вземете го! Пазете го! То е вашето бъдеще. ПирЕ! — Той запрати капсулата сред тълпата и извика на охраната през рамо — Сан Франсиско. Платформата Рашън Хил.