Фойл джонтира през Сент Луис и Денвър в Сан Франциско и пристигна на платформата Рашън Хил, където беше четири часа след обяд и улиците бяха оживени от пазаруващи джонтъри.
— ПирЕ — изрева Фойл. Дяволското му лице пламна в кървавочервено. Гледката беше ужасяваща. — ПирЕ. Ваше е. Накарайте ги да ви обяснят какво е то.
— Ном! — извика той на преследвача си, който пристигна в този момент, и джонтира.
В Ном беше обяд и дървосекачите пристигаха от дъскорезниците за обедния си бифтек и бирата. На платформата бяха изненадани от мъж с тигрово лице, който запрати капсула с тегло около паунд, съдържаща сплав с цвят на йод в средата на групата и извика с груб глас:
— ПирЕ! Чувате ли ме, приятели? Слушайте! ПирЕ! Вземете го. Накарайте ги да ви кажат какво е то!
На Дейджинхам, Йоувил и другите, пристигащи, след него само със секунди закъснение той извика:
— Токио. Имперската платформа — и изчезна секунда преди изстрелите им да го достигнат.
В Токио беше девет часът, студено, ветровито утро и тълпата в оживения утринен час около имперската платформа, край зарибения изкуствен басейн беше парализирана от внезапното появяване на самурай с тигрово лице, който запрати капсула със странен метал и ги впечатли с необикновено обръщение.
Фойл продължи към Банкок, където в този час валеше. В Делхи го посрещна бушуващ мусон. По време на целия луд бяг го преследваха. В Багдад беше три часът сутринта; тълпа от нощния клуб и посетители на кръчмите, които се местеха в последния половин час преди затварянето на заведенията по света, го приветстваха. В Париж и Лондон хората по Шан-з-Елизе и Пикадили бяха възбудени от появяването на Фойл и страстните му увещания.
След като за петдесет минути беше изпреварил преследвачите си с четвърт земна обиколка, Фойл им позволи да го заловят в Лондон. Позволи им да го съборят долу, да вземат сейфа от ръцете му, да изброят останалите вътре капсули ПирЕ и да затворят сейфа.
— Останали са достатъчно за войната. Ще стигнат и за разрушение, и за унищожение, ако посмеете — той се смееше и хълцаше в истеричен триумф. — Милиони за война и нито цент за оцеляване.
— Осъзнаваш ли какво си извършил. проклет убиец? — викаше Дейджинхам.
— Зная какво съм направил.
— Девет паунда ПирЕ, разпръснати по света! Само една мисъл и ние ще бъдем… Как ще ги получим обратно, без да кажем истината? За Бога, Йоу, пази тази тълпа надалеч. Не им позволявай да чуят това.
— Невъзможно е.
— Тогава, хайде да джонтираме.
— Не — гърмеше гласа на Фойл, — нека чуят това. Нека чуят всичко.
— Ти си луд, човече. Остави опасно оръжие в ръцете на деца.
— Престанете да ги третирате като деца. Обяснете им за зареденото оръжие. Нека всичко бъде открито и ясно — свирепо се смееше Фойл. — Приключи последното скрито заседание в света. Аз разкрих нашироко и последната тайна. Никакви тайни повече. Край на това да внушаваме на децата какво трябва и какво не трябва да знаят. Нека пораснат. Време е.
— Боже, той е полудял.
— Така ли мислите? Аз върнах на хората живота и смъртта. На хората, които живеят и умират. Твърде дълго обикновеният човек беше залъгван и воден от маниаци като нас. Хора-тигри. Ние и тримата сме тигри, но кои, по дяволите, сме ние, за да вземаме решения за света, само защото сме маниаци? Нека светът направи собствения си избор между живота и смъртта. Защо ние трябва да се товарим с отговорност?
— Ние не се товарим — тихо каза Янг Йоувил, — ние сме упълномощени да поемем тази отговорност. Поемаме я, защото обикновеният човек се плаши от нея.
— Тогава да го накараме да престане да се страхува от нея. Нека спре да бяга от задълженията си и да ги прехвърля върху раменете на първия индивид, който се появи и е готов да ги поеме. Трябва ли винаги да има изкупителни жертви на този свят?
— Проклет да си! — беснееше Дейджинхам. — Не разбираш ли, че на хората не може да се вярва? Те не могат да обхванат факторите, които обуславят живота им.
— Да ги оставим да се научат или да загинат. Ние сме едно цяло. Да живеем заедно или да загинем заедно.
— Искаш да умреш поради невежеството им? Трябва да измислиш как бихме могли да съберем тези капсули обратно, преди всичко да бъде унищожено.
— Не. Аз им имам доверие. Бях един от тях преди да стана тигър. Всички те могат да се извисят, стига да има кой да ги събуди, като мен.
Фойл се освободи и внезапно джонтира върху бронзовата глава на Ерос, петдесет стъпки над Пикадили. Той се закрепи несигурно и нададе вик:
— Чуйте ме всички! Чуйте, хора! Искам да излея душата си. Разберете ме!
Отговориха му със смях.