— Съпругът ми се върна при нас — каза Мойра.
— Твоят съпруг?
— Човекът-бог, който ни разруши.
Лицето на Джозеф потъмня от гняв.
— Къде е той? Заведи ме при него!
— Няма да го нараниш, нали?
— Всички дългове трябва да се плащат. Покажи ми го!
Джозеф я последва до каютата на борда на „Номад“ и разгледа внимателно Фойл. Гневът на лицето му се замени с учудване. Той докосна Фойл и му заговори: все още нямаше отговор.
— Не бива да го наказваш — каза Мойра. — Той умира.
— Не — отговори тихо Джозеф, — той мечтае. Аз съм жрец и зная тези мечти. Скоро ще се събуди и ще съобщи на нас. Неговия народ, мислите си.
— И след това ще го накажеш.
— Той свърши вече това сам — каза Джозеф. Седна пред каютата и се приготви да чака събуждането. Момичето Мойра се изгуби по извитите коридори и се върна след минута със сребриста вана с топла вода и сребърен поднос с храна. Тя изкъпа внимателно Фойл и постави подноса пред него, като приношение. След това се разположи долу, до Фойл… до света… готова да чака събуждането му.