— Защо Та-ки там слиза.
— Аха! И не се ли качи пак на кораба?
— Не. Та-ки остава на остров.
— Самичък?
— Да.
— Знаеш ли защо? Какво прави там?
— Квимбо не знам.
— Имаше ли и други хора на острова, когато Та-ки слезе?
— Кога Та-ки слиза, на бряг стоя други хора.
— Колко бяха?
— Два… пет и още два… пет; Квимбо не броил.
— Този Та-ки свали ли на брега някакъв багаж?
— Взима едно буре… две буре… много буре.
— Знаеш ли какво е имало в тези бурета?
— Барут в бурета.
— Аха! Да не би пиратите да имат таен склад на този остров?
— Храбър Квимбо това не знам.
— А натовариха ли на кораба нещо от сушата?
— Много диня, кокосов орех и плод, какво това всичко трябвало яде на кораб.
— Добре! А сега внимавай особено много в това, което ще те питам, защото то е най-важното нещо, от него зависи всичко! Та-ки се е намирал на борда, когато са те взели на кораба от Тигровия мост. Тогава той трябва да знае къде се намира полуостровът, който носи това име, нали?
— Та-ки стои там. Той трябва знае.
— Добре! А каква роля играеше той на кораба? От обикновените моряци ли беше, или беше нещо повече? Имаше ли някакво друго име?
— Кога капитан него викал, казвал тсу.
— Тсу? Тогава е бил офицер. В такъв случай положително знае за онова, което искаме да научим. Можеш ли да ми кажеш дали е бил заедно с вас и на Тигровия мост?
— Той слиза кораб и отива Тигров мост.
— Виждал ли е твоя господар, минхер Бонтверкер?
— Дори говори с минхер Бонтверкер.
— За какво?
— Квимбо не чува, стои надалеч.
— Жалко. Би било много важно да разберем за какво е говорил с него. Но има един още по-съществен въпрос: дали капитанът е бил същевременно и човекът, който е заповядвал на острова?
— Капитан не, а друг човек.
— Как се казва той?
— Казва Линг-тао.
— Може и да е вярно, защото това име означава «Заповядващият меч», докато Та-ки е равносилно на «Голяма храброст». И така изглежда офицерът, който е слязъл на остров Тилангдшонг, сигурно е не само с великанска фигура, но името му подсказва, че би трябвало да се опасяваме и от неговата храброст. Не бива да го подценяваме.
Тези думи отправих към лорда, който беше слушал въпросите и отговорите ни мълчаливо, но с голямо напрежение. Сега той направи пренебрежително движение с ръка:
— Хората с великанска фигура често нямат никаква смелост, докато някое джудже може да се справи с десет такива великани. Не се страхувам от него. А ти, Чарли?
— Излишен въпрос.
Опитах се да науча още нещо от Квимбо. но вече знанията му се бяха изчерпали. Той изобщо ми беше казал повече неща, отколкото очаквахме от него; сега се обърнах отново към англичанина:
— Струва ми се, че вече намерихме необходимата база за действие. Вероятно Линг-тао е върховният ръководител на цялата банда и живее при Тигровия мост. Възможно е да притежава няколко пиратски кораба. Та-ки отговаря за складовете на Тилангдшонг, където трябва да отидем преди всичко, за да изтръгнем от него признание за местоположението на зловещия полуостров.
— Залагам сто фунта стерлинги, че няма да узнаем от него нищо.
— Обзалагай се с Квимбо, сър, аз не участвам в облози.
— Слушай, ти си наистина ужасен човек, щом допускаш, че мога да се обзалагам с някакъв кафър! Поне реши ли се да тръгнеш с мен, за да освободим този мистър Бонтверкер?
— Да.
— Уел, тогава ми кажи дали очакваш да успеем!
— Надявам се да го измъкнем.
— Добре! Кога тръгваме?
— Утре рано с отлива.
— Яхтата ще е готова още днес.
— Би било твърде рано. Не бива да се впускаме в такова начинание, без да сме обмислили преди това всичко най-старателно. Не бързаме чак толкова много. За да стигнем от тук до Никобарските острови, са ни необходими четири дни и няма защо да се опасяваме, че през това време ще ни избяга скъпият Та-ки. Сигурно са малко дните в годината, когато на остров Тилангдшонг спира някой кораб.
— Съгласен съм. Твоят Квимбо ще дойде ли с нас?
Нямаше нужда да отговарям на този въпрос, защото това бе сторено вместо мен от кафъра:
— О, хубав, добър, храбър Квимбо идва заедно. Иска остане при мил, добър Германия, за да освобождава минхер Бонтверкер и убива всички китаец, малаец и разбойник!
5. Бегълците от Андаманските острови
Групата на Никобарските острови е разположена приблизително на 112 градуса географска дължина източно от Феро [17], южно от Андаманските острови и северозападно от Суматра. Климатът им е тропичен, но морският вятър и честите дъждове го разхлаждат. Въпреки това престоят на тези острови е много нездравословен, защото образуваните при отлива крайбрежни мочурища и гъсталаците от тропическото дърво мангрове са огнища на такава треска, която не щади дори и туземното население. Да, треската на Никобарските острови засяга даже и животинския свят и съвсем не е рядкост да видите олюляващи се прасета и кокошки, обхванати от силен пристъп на треска.