— Да залови… някой си… Та-ки? Наистина ли говориш сериозно?
— Йес.
— Тогава кажи ми за бога за какво са ти тези кирливи ризи, пълни с паразити? Та това е направо самоубийство и …
— Не прибързвай! — прекъснах го аз. — Не му е тук мястото да говорим за това. Да отидем на палубата или в каютата ти, сър!
— Уел! Много ми се иска да разбера каква ли щуротия пак ти се е загнездила в главата!…
6. На Никобарските острови
Изкачихме се до каютата. Разбира се, че не ми беше разрешено да внеса вътре ризите. Предадох ги на Квимбо, като му обясних как трябва да ги почисти. Лордът се тръшна на един стол и кръстоса крака:
— Чарли! Я ми кажи за бога какви ти са всъщност намеренията с тези ризи?
— Ще ги облечем.
— Това е вече нечуто! И това безумие има някаква връзка с Та-ки? А каква е тя?
— Кажи ми преди това, сър, имаш ли тук стари коркови тапи?
Той направи една от най-глуповатите си физиономии.
— Дали чувам добре? Коркови тапи и стари затворнически ризи? Ще ме побъркаш!
— Става въпрос за един вид маскарад. Старите коркови тапи ще бъдат обгорени, за да си натъркам с тях кожата.
— Да си натъркаш кожата? Наистина става все по-невероятно! Толкова ли си недоволен от сегашната си кожа?
— Не в това е въпросът; ако не съм облечен в нищо друго освен в затворническата риза, тогава от време на време ще се виждат ръцете, краката ми под коляното, а също и гърдите и е съвсем естествено тези части от тялото да бъдат оцветени по-тъмно, за да не разбере Та-ки, че съм европеец. Бялата кожа ще ме издаде.
— Хмм! Започва да ми се изяснява. Искаш да отидеш при Та-ки?
— Да.
— На Тилангдшонг?
— Да.
— Вместо двамата пленници?
— Да.
— Да се представиш за избягал престъпник?
— Да.
— За да измъкнеш хитро сведения от Та-ки?
— Да.
Сега той удари ядосано с крак по пода и ми кресна:
— Да, да, да и само да! Кажи най-сетне нещо повече! Как ти хрумна тази изключително опасна мисъл да посетиш Та-ки преоблечен като избягал престъпник?
Разказах му какво бях подслушал в трюма.
— Хмм! — промърмори той. — От това още не следва, че трябва да се излагаш на една толкова голяма опасност.
— Не съществува никаква опасност.
— Не разбираш тези неща.
— Ах! Наистина ли?
— Или не им отдаваш достатъчно внимание — поправи се той. — Просто си един лекомислен човек, който не се чувствува добре, ако здравето и животът му не се изложат малко на опасност. Не мога да проумея защо е необходим тъкмо този риск.
— Аз пък проумявам толкова по-добре.
— Въобразяваш си. Ще ти кажа какво трябва да направим: тръгваме за Тилангдшонг, хвърляме котва при трите различно високи бамбукови пръта, слизаме на сушата, намираме този Та-ки и го принуждаваме да ни каже къде да търсим Тигровия мост.
— А как ще го принудиш?
— Първо ще опитам с добро, а ако не помогне, ще бъде бит.
— Хмм, хмм!
— Какво е това хъмкане? Да не би да означава, че не си съгласен?
— Да. Не спомена ли вече неколкократно, че от тези китайци не може да се изкопчи нищо?
— Хмм, вярно. Но ако приложиш твоя план, тогава…
— Тогава съм убеден, че ще го надхитрим по великолепен начин.
— И въпреки това пак те предупреждавам: ако те разкрие, загубен си!
— Охо!
— Нали чу какъв великан бил той.
— А ти сам каза, че физически силните и едри хора много често не притежават смелост.
— Ето на, пак ми се опъва! Щом веднъж си наумиш нещо, никой не може да ти го избие от главата. Твърде вероятно е да се запозная още веднъж с тебе вече като труп. Тогава не ми се сърди, ако измия ръцете си в невинност. Сега си тръгвам. Искам още веднъж да премисля нещата.
Той се отдалечи ядосан, но аз не можех да му се сърдя. Поведението му се дължеше на привързаност към мен. Когато се появих на палубата, видях го да крачи енергично насам-натам. Това продължи може би един час, през което време не ми обърна никакво внимание. После се изправи внезапно пред мен и сложи ръка на рамото ми:
— Чарли!
— Сър Джон!
— Наистина ли вярваш, че ще излезеш здрав и читав?
— Откъде?
— От маскарада със затворническата риза.
— Да.
— Квимбо държа първо дрехите над огън, после ги сложи във вряща вода; значи можете да ги облечете. Но китаецът… китаецът!
— Не ме е страх от него.
— И Калади ще дойде с теб, нали?
— Да.
— Така ми поолеква на сърцето, защото на него може да се разчита. Тогава прави каквото си наумил, нямам нищо против! Но тежко и горко на китаеца, ако и косъм падне от главата ти! Ще го направя на кайма! А как смятате да пътувате?