— С двете лодки на бегълците. Рано сутринта с Калади започваме да гребем към Тилангдшонг, а яхтата ще ни последва след няколко часа.
— В каква посока?
— Към източното крайбрежие, докато забележите трите различно високи бамбукови пръта.
— Да хвърлим ли котва?
— Да.
— А да слизаме ли на сушата?
— Не.
— Но няма ли да заловим китаеца?
— Разбира се, че ще го хванем.
— А как ще стане това, ако останем на борда?
— Няма нищо по-лесно. Ще ви го доведа на борда.
— Това би било майсторски номер!
— Ако всеки майсторски номер изисква толкова малко, колкото този, тогава не би било трудно човек да стане майстор. Накратко, ще го доведа на борда и потегляме, за да го предадем в Каморта на закона за наказание.
— Ако всичко премине така безпрепятствено, както си го мислиш, тогава ще имаш похвалата ми. Впрочем има стари коркови тапи. Кога ще започне цапотенето?
— Имаме време до вечерта. Веригата ще си сложа едва утре рано заранта.
— Каква верига?
— Която носи на краката си един от пленниците.
— По дяволите! Да не искаш да си я окачиш на краката?
— Защо не?
— Да не би да си престъпник!
— Не, но трябва да ме помислят за такъв. Бъди сигурен, че китаецът ще ми се довери по-лесно, ако се появя пред него с тази верига.
— Да речем че е така; прави каквото искаш. Нямам нищо против, ако те помислят за някой супер-мошеник.
С това въпросът за него бе изчерпан. Сега аз се заех с Калади и се зарадвах на готовността, с която се съгласи да ме придружава. Осведомих го за нещата, доколкото това беше възможно, тъй като и аз самият не знаех все още какво можеше да се случи; бях убеден, че в негово лице имах другар, на когото можех да разчитам.
Още не се беше свечерило, когато забелязахме пред нас Каморта, един хълмист остров, покрит с най-буйна растителност и ограден от коралови рифове, затрудняващи много приближаването на корабите. Когато влязохме в пристанището, бяхме посрещнати от дълбока тишина, коренна противоположност на пъстрия кипящ южняшки живот, който цари в другите пристанища на Индийския океан. На сушата видяхме кръглите наколни жилища на никобарците с конусообразни покриви, а после забелязахме и няколко сгради на каторжническата колония. Далеч по брега биха застанали групи от любопитни хора, до които не можехме да се приближим повече, защото бе настъпил отливът и морето бе отдръпнало водите си толкова назад, че от брега ни отделяше широк пояс от наноси и тиня.
Хвърлихме котва и забелязахме няколко души, които газеха в дълбоката тиня в посока към нас, като носеха на ръце лека лодка и един човек. Щом достигнаха водата, спуснаха лодката в нея, сложиха вътре човека, качиха се и те и загребаха към нас. Човекът дойде на борда; той беше комендантът на тукашната наказателна колония. Искаше да се осведоми за нашето здравословно състояние и да разбере колко време се каним да останем на острова. Неговите гребци бяха каторжници. Щом чу, че между нас няма нито един болен, той ни разреши да слезем на сушата и беше разочарован, когато му отказахме. Искаше много да ни покани на гости у дома си. Но ние знаехме, че една единствена нощ, прекарана на сушата, щеше да ни донесе никобарската треска и затова предпочетохме да останем на борда.
Разбира се, че му казахме какво ни е довело насам. Той се съгласи веднага да нареди да свалят от борда двамата пленници. Когато се осведомихме дали познава някакъв китаец на име Та-ки, той кимна:
— Естествено, че го познавам. Живее на Тилангдшонг и е единственият търговец, който се е установил на Никобарските острови. На него дължим някои наши улеснения и удобства, защото ни снабдява с предмети, които иначе не бихме могли да намерим наблизо.
— Честен човек ли е? — попитах аз.
— Без съмнение, доколкото може да се говори за честност при някой китайски търговец.
— На кое място на острова живее той?
— На северозападния му край. Щом се доближите до тази част, още отдалече ще забележите колибите му.
— А няма ли колиби на източното крайбрежие?
— Не. Там има само старо наколно жилище, собственост на възрастен туземец.
— Има ли там три бамбукови пръта с различна височина?
— Да. Както чувам, познавате тази колиба.
— Да.
— Тогава вече сте били тук по-рано?
— Не. Познавам околността по описанието, което ми дадоха неволно двамата пленници. Собствено вашият китаец не е честен човек, както мислите вие, сър, а е бандит, който ви води за носа.