— Хмм. Тогава този Квимбо е голям хитрец, което не можеш да очакваш от един кафър.
— Не е глупав. Сега ще го измъкна. Квимбо, тук ли си?
Не последва отговор.
— Квимбо, знам, че си се скрил там в пясъка. Излез! Нищо лошо няма да ти се случи.
Отново никакъв отговор. Откакто се бяхме срещали с него, бяха изминали години, може би не можеше вече да познае гласа ми. Впрочем думите ми прозвучаха глухо в ниското влажно помещение. Приближих се.
— Не ме ли познаваш вече? Аз съм добър, мил Германия, с когото преди време ти беше заедно при Боер ван хет Роер. Излез!
Квимбо имаше обичай да казва вместо англичанин — Англия, вместо французин — Франция, вместо немец — Германия.
Последните ми думи имаха успех: пясъкът се раздвижи и от него се разнесе въпросът:
— Добър, мил Германия, което получи кутийка от хубав добър, храбър Квимбо?
— Да.
— Което яздил с хубав Квимбо чак горе до Грооте-Клооф и борил с много зулус?
— Да.
— Mijn tijd, mijn tijd. [14] Щом мил, добър Германия тук, тогава Квимбо също тук! Хубав, добър, храбър Квимбо излезе веднага от пясък.
Пясъкът се раздвижи енергично и «хубавият» Квимбо се появи с цялото си великолепие, което му беше присъщо. Най-напред се показа високата фризура, която имаше съвършено същата форма и размери, както преди; след това последва голобрадото лице със сплескания широк нос, голямата уста и малките очички, които ми отправиха изпитателен поглед. Той ме позна, разтвори уста от едното си ухо до другото, за да нададе тържествуващ вик, и така бързо изскочи от пясъка, че си удари главата в ниския таван. Обичаната с такава нежност фризура се посмачка, но той не обърна внимание на това от възхищение, че ме вижда; прескочи преградата и сграбчи двете ми ръце.
— О, Германия, о, мил, добър Германия! Как се радва добър, хубав Квимбо, че виждам пак свой Германия! Квимбо трябва целува всички ръце на минхер Германия!
Той зацелува «всичките» ми ръце с голяма сърдечност. После внезапно ги остави, обгърна врата ми с ръце, притисна ме към себе си, издаде устни напред и направи с глава толкова неочаквано движение към лицето ми, че едва намерих време бързо да го извърна настрани, така че невъздържаната му нежност се изрази в измляскване по бузата ми, вместо по взетото на мушка от него място. Изглежда, че той се канеше да се прицели втори път и то по-добре, но аз го избутах назад.
— Остави сега това, Квимбо! Знам, че се радваш на срещата ни много, както и аз, но засега стига толкова. Много съм учуден да те видя тук, толкова далече от родината ти и то на пиратски кораб.
— О, минхер Германия, хубав, добър, храбър Квимбо съм не крадец и съм също не разбойник, а съм само слуга на кораб на пирати.
— Значи не си участвал в злодействата на тези хора, така ли, Квимбо?
Той направи една от най-страшните си гримаси, която сигурно беше израз на най-свято уверение, и се удари в гърдите с двата си юмрука:
— Квимбо не участвал какво правил те. Квимбо хванат от разбойник и трябвал чисти кораб и слугува капитан.
— Аха! Ще ми разкажеш за това, но не тук, а горе, където ще ни е по-удобно. Хайде да се качваме!
— Горе, където много войник?
— Да.
— Какво прави войник, като види красив, храбър Квимбо? Ще хване ли войник нещастен, невинен Квимбо?
— Не, ти си под моя закрила.
— Добър Квимбо свободен?
— Да.
— Квимбо може отива в страна базуто?
— Да.
— Или може отива и пътува за Тйелатяп?
— Тйелатяп? Какво е това?
— Хубав град, къде живее минхер Бонтверкер.
— Какъв е този минхер?
— Това съм минхер Бонтверкер в Тйелатяп.
— Тйелатяп! Къде се намира този град?
— На широк, голям, хубав остров.
— Как се казва този остров?
— Казва Серайу.
— Серайу? Тйелатяп? Сър Джон, известно ли ти е някое от тези две имена?
— Не — отвърна англичанинът, като поклати глава.
— И на мене не са… или все пак съм чувал едното. Но името на острова ме смущава. Серайу е река.
— Да, Серайу съм река, имал много вода — прибави Квимбо.
— Но нали каза, че е остров! Изглежда си объркал нещо.
— Да, хубав, добър, храбър Квимбо сбърква.
— Серайу е река на остров Ява.
Сега кафърът разпери широко и десетте си пръста от удоволствие и извика:
— Ява! Ява! Минхер Германия улучил вярно име на голям остров; минхер съм много голям, умен, мъдър човек.
— А сега вече мога да си спомня и за Тйелатяп. Това е едно пристанище на южното крайбрежие на Ява. Серайу се влива в морето наблизо.