— Тигърът не може да бъде убит.
— Един тигър да не може да бъде убит? Защо пък?
— Не може — и толкова — настоя Трейси.
— Но тигърът може да убие някого? — рече д-р Пингицър.
— Ако се наложи — отвърна Трейси.
— Правилно ли е това?
— Не знам. Не е ли?
— Аз също не знам — рече докторът. — Аз знам много малко. Съвсем, съвсем малко. Аха. Сега един въпрос от психиатрията — ти луд ли си?
— Да, разбира се — отвърна Трейси.
Старецът погледна към вратата и сложи пръст на устата си.
— Тихо — прошепна той.
— Луд съм, защото раниха тигъра ми — рече Трейси. — Луд съм, защото първия път сложиха тигъра ми в клетка. Луд съм, защото го пратиха в цирка. Но освен това съм си луд по рождение.
— Аз също, но това са неща, които не бива да се казват — рече д-р Пингицър. Погледна пак към вратата и внезапно стана. — Ще им кажа така: Този човек е нормален. И те ще го приемат! Аха! Работата е свършена — и той извика високо: — Заповядайте, моля.
Пръв в залата влезе Хузинга и след него нахълтаха всички.
Д-р Пингицър огледа всички лица, изчака всички да млъкнат и тогава заяви:
— Аха! Този човек е нормален.
Тогава напред излезе някакъв човек, съвсем различен от д-р Пингицър, и рече:
— Д-р Пингицър, аз съм д-р Скатър, главен невролог на Манхатън. Може ли да ви запитам за психиатричните методи, чрез които стигнахте до това заключение?
— Не — отвърна д-р Пингицър и се обърна към Трейси: — Довиждане, моето момче — рече той.
— Довиждане — кимна Трейси.
Д-р Пингицър огледа поотделно всеки в залата и тогава се запъти към вратата.
По пътя бе сниман от цял куп фоторепортери. Един от тях попита:
— Д-р Пингицър, какво ще кажете за черната пантера? Негова ли е, както твърди той?
— Аз преглеждах него, а не черната пантера — отвърна докторът.
Някакъв журналист пристъпи към д-р Пингицър:
— Защо черната пантера изобщо не го е закачила, докторе? — запита той.
— Не знам — рече докторът.
— Е, добре, какво разкрихте след разговора с него? — попита журналистът.
— Нищо — отвърна докторът.
— Какво ще кажете за изгубената в града черна пантера? — продължаваше журналистът.
— Това не е въпрос из областта на психиатрията — отвърна докторът.
— А какъв въпрос е това?
— Откъде е черната пантера?
— От цирка.
— Цирков въпрос тогава — заключи д-р Пингицър.
И излезе от стаята.
Всички се насъбраха около д-р Скатър, който никак не бе доволен от заключението на д-р Пингицър, а и от поведението му.
Глава 9
Движейки се с тигъра, Трейси не нарушаваше никакви закони.
И все пак стореното изглеждаше тъй чудовищно и недопустимо, сякаш бе незаконно или най-малкото дръзко, безразсъдно и оскърбително.
И в крайна сметка се реши, че сигурно е ненормален. Човек не може да се разхожда просто ей тъй с една черна пантера, избягала от цирка, само защото отношенията му с животното се радват на пълно разбирателство.
В резултат на това след оттеглянето на д-р Пингицър Трейси бе изследван и от д-р Скатър, който реши да разясни категорично отговорите на Трейси по начин, подобаващ на неговото образование и предубеждения.
Стъпка по стъпка и без каквото и да било затруднение д-р Скатър доказа, че Трейси фактически е невменяем.
— Освен това — продължи д-р Скатър пред всички заинтересувани, включително и полицейския капитан Ърл Хузинга, който единствен от групата не искаше да приеме резултатите от изследванията, направени от д-р Скатър, все още пазейки предишното си уважение към д-р Пингицър, — когато пациентът бе разпитан, за да се установи реакцията му спрямо едно неопределено дълго пребиваване в Белвю с цел по-нататък да се извършват основни психиатрични изследвания, той отвърна, че предпочита да се прибере у дома, но ако бъде заставен да отиде в Белвю, ще използува това пребиваване по възможно най-добрия начин и там ще се чувства у дома си толкова, колкото и навсякъде другаде, ако не и по-добре. Това отношение показва, че освен всички други установени досега симптоми, пациентът страда и от комплекс за самоизмъчване. Освен това показва психопатична арогантност и презрение към колективния разум. Пациентът очевидно се самозаблуждава, вярвайки, че е особено изключение от законите, които ръководят и контролират обществото. Тази заблуда е основана и подсилена от продължителния контакт с въображаемия тигър, който според твърденията му, бил негов и само негов; който имал дар слово — т.е. били в словесно общение. Сигурен съм, че никой не се съмнява в необходимостта да бъде отведен в Белвю за наблюдение и лечение.