И тъй, един приятен неделен ден през октомври Томас Трейси бе въдворен в Белвю.
Там откри, че хората са съвсем луди. Откри също, че всеки си има тигър; кой угрижен, кой гневен, кой дълбоко наранен; тигри, лишени от хумор, от любов към свободата, от смях, въображение и надежда.
Там бе и синът на Нимо със своя унил, умиращ тигър. Там бе дъщерята на Пебърди с наплашения си тигър, който само крачеше напред-назад. Там бе и самият Рингърт с тигъра си, който приличаше на изтощено старо псе.
А и Лора Лути бе там и разкошният й някога тигър сега представляваше покъртителна гледка, бе само кожа и кости…
Единствен Трейси нямаше тигър.
Тигърът на Трейси се бе укрил в мазето под фирмата на Руш, Рубелинг и Райън на Медисън авеню между 55-а и 56-а улица. Убежището бе мрачно, забутано и мъртвешко. Тигърът се спотайваше под помещението, в което Руш, Рубелинг и Райън разкрасяваха мъртъвците с пудра, руж и усмивки.
Тигърът лежеше там в ужас и самота, съкрушен, с разбито сърце, закопнял за смъртта.
Глава 10
Има ли смисъл да описваме какво въздействие оказаха върху нюйоркчани поместените на заглавните страници на всички вестници истории за Трейси и тигъра, разказите за известни и неизвестни радио и телевизионни репортери, описанията на Трейси и тигъра, когато минават по Петото авеню, когато влизат и когато излизат от църквата „Сейнт Патрик“? Както и по-нататъшните фоторепортажи за Трейси и д-р Пингицър като пият кафето си, заобиколени от полиция, журналисти, психиатри и други?
Ефектът бе такъв, какъвто можеше да се очаква.
Невинни кучета, тръгнали да се облекчат до някое дърво, срещаха хора, които умират от страх: жените пищяха при вида на всяка сянка и после нашляпваха децата си, защото искали да поиграят на улицата.
В неделя вечерта никой не излезе от дома си, а и в понеделник сутринта малцина посмяха да излязат, тъй като тигърът бе все още на свобода. А Трейси беше в Белвю.
Повечето време го подлагаха на прегледи.
На свой ред Трейси намираше за много интересни хората, които го преглеждат.
В свободното си време Трейси навести Лора Лути, която тъй и не можа да си спомни за него. Припомни й своето неделно посещение във Фар Рокауей, но Лора, изтощена и бледа сега, беше забравила всичко.
— Тогава изядох цели шест бонбона — каза й Трейси.
— Трябваше да изядеш седем — рече Лора.
— Защо?
— Така щеше да имаш един в повече — каза Лора. — Все е по-добре да имаш един в повече. Винаги така съм мислела. Един в повече за всеки.
— Шоколадови бонбони? — учуди се Трейси.
— Всичко — рече Лора. — Майка, баща, живот, шанс. Хубаво е да имаш шест, но един в повече винаги е още по-хубаво. Още един и още един, трябваше да си вземеш още един.
— Не си ли спомняш? — попита Трейси. — Баща ти отиде за сладолед.
— Сладоледът се топи — заяви Лора. — Това е тайната на сладоледа. Топи се.
— Лора, погледни ме — рече Трейси. — Изслушай ме.
— Няма нищо по-тъжно от разтапящ се сладолед — продължи Лора.
— Не е тъжно, Лора — каза Трейси. — Сладоледът си е за това — да се топи.
— Така ли?
— Разбира се.
— Не знаех — рече Лора. — И толкова плаках, като видях, че сладоледът се разтопи.
— Какъв сладолед, Лора?
— Сладоледеното момиче, сладоледеното момче — обясни Лора. — Не знаех. Толкова сълзи за нищо. Плаках, докато и аз самата се стопих. Сигурен ли си, че е тъй?
— Не — отвърна Трейси. — Не, не съм сигурен. Не зная какво се е случило, но каквото и да е, чуй ме, Лора. Преди шест години аз седях пред фирмата на Ото Сейфанг.
— Защо пък точно там? — попита Лора.
— Там работех — отвърна Трейси. — Седях там и разговарях с дегустаторите на кафе Нимо, Пебърди и Рингърт.
— Къде са те сега? — попита Лора.
— Нимо умря — отвърна Трейси, — Рингърт е тук, а Пебърди не знам къде се дяна. И докато седях, по Уорън стрийт се зададе едно хубаво момиче.
— Много ли беше хубава? — попита Лора.
— Най-хубавото момиче на света.
— Коя беше тя?
— Ти, Лора — рече Трейси.
— Аз? — учуди се Лора. — Най-хубавото момиче на света? Май че грешиш.
— Не. Ти беше, Лора.
— Е, добре, но сега не съм вече най-хубавото момиче на света — рече Лора.
— Точно за това исках да ти говоря — каза Трейси.
— Добре — рече Лора, — говори.
— Искам пак да минеш по Уорън стрийт.
— Така ли?
— Да.
— Защо?
— Не зная как иначе да ти го кажа — рече Трейси, но аз те обичам.
— Какво искаш да кажеш — попита Лора.
— Не зная — отвърна Трейси, — може би искам да кажа, че за мен ти още си най-хубавото момиче на света.