Но не ни било съдено да завършим предначертаното по намисления начин. Към пет часа в стаята ни влетя един възбуден селянин.
— Те заминаха, господин Холмс! Качиха се на последния влак! Госпожата успя да им се изплъзне и аз я доведох тук с файтона!
— Отлично, Уолтърс! — извика Холмс, скачайки на крака. — Уотсън, белите полета се запълват!
Във файтона седеше една жена, почти безчувствена от преживения нервен люк. Лицето й носеше следи от скорошна драма. Главата й беше отпусната на гърдите, но когато ни погледна с помътен поглед, забелязах, че зениците й се разшириха и потъмняха. Била е упоена с морфин.
— Аз се навъртах около вратата, както ми поръчахте, господин Холмс — разказваше градинарят. — Когато оттам излезе колата, аз я последвах до гарата. Жената изглеждаше заспала по пътя, но когато искаха да я качат на влака, тя се пробуди и започна да се съпротивлява. Те я вмъкнаха в купето. Тя започна да се дърпа отново. Тогава аз се застъпих за нея, качих я на файтона и я доведох тук. Никога няма да забравя лицето, което ме гледаше от прозореца на купето, когато я отвеждах. Няма да живея дълго, ако този цветен дявол ме намери.
Помогнахме й да се изкачи горе, разположихме я на канапето и няколкото чаши силно кафе й помогнаха да проясни мисълта си. Холмс повика Бейнс и му обясни бързо как стоят нещата.
— Господине, та вие ми доставяте този свидетел, който ми е най-необходим — каза инспекторът, стискайки ръката на Холмс. — Още отначало аз вървях по същата следа, по която вървяхте и вие.
— Как следяхте Хендерсън?
— О, господин Холмс, нали ви видях как лазехте из храстите край Хай Гейбъл. Аз се бях разположил на дървото над вас.
— А защо арестувахте мулата? Бейнс се усмихна.
— Бях убеден, че Хендерсън, както той сам се нарича, чувствува, че го подозират; мислех, че ще си седи мирно, докато не възникне реална опасност, т.е. докато не се убеди окончателно, че усилията на следствието водят единствено към него. Като арестувах невинния мулат, аз исках да поуспокоя Хендерсън, за да може той на спокойствие да обмисля плановете си за бягство. Това бягство щеше да бъде замаскирано като най-обикновено пътуване, при което госпожа Бърнет нямаше да може да бъде държана като пленница, което пък щеше да ни даде възможност да я отвлечем и спасим.
ГЛАВА IV
ХЕНДЕРСЪН — ТИГЪРЪТ ОТ САН ПЕДРО
Холмс сложи ръка на рамото на инспектора.
— Вие ще стигнете далеч! — каза той. — Очакват ви успехи. Бейнс пламна от удоволствие.
— Един мой човек дежуреше цяла седмица на гарата. Всеки обитател на Хай Гейбъл беше под наблюдение. Вероятно е той така да се е вживял в задачата си, че да е пропуснал госпожа Бърнет. За щастие вашият Уолтърс успя да я измъкне от ръцете им. Без нейните показания ние не можем да предприемем никакви съдебни действия, не можем да ги задържим. Следователно колкото по-бързо тя проговори, толкова по-бързо ще ги арестуваме.
— С всяка минута състоянието й се подобрява — каза Холмс, поглеждайки гувернантката. — Кажете, Бейнс, кой е този Хендерсън?
— Хендерсън, това е дон Мурилъо, когото някога наричаха Тигъра от Сан Педро.
Тигърът от Сан Педро! Това име ми напомни историята на този човек. Това беше името на най-жестокия и кръвожаден диктатор от Латинска Америка. Несъмнено надарен с определени достойнства, той с твърдост, безстрашие и енергия успя да се задържи десет-дванадесет години начело на своята държава, като удавяше в кръв всеки опит да бъде отстранен. Името му внушаваше ужас в цяла Средна Америка и в целия цивилизован свят. Независимо от изключителните мерки, в страната му се зароди мощно движение, което прерасна един ден във въстание. Благодарение на своята далновидност, той си беше подготвил специален кораб, чийто екипаж беше съставен от предани до смърт негови привърженици. Утрото, в което народът на тази малка държава сриваше неговия дворец и го превръщаше в развалини, диктаторът беше в открито море с кораба си, натоварен с всичко, което беше успял да ограби. От този ден дон Мурильо, двете му дъщери и секретарят му сякаш изчезнаха, но не изчезна мрачната му слава, появяваща се под формата на статии в европейския печат.
— Да, господине, дон Мурильо, тигърът от републиката Сан Педро — повтори Бейнс. — Ако направите справка, ще видите, че цветовете бял и зелен, споменати в бележката, са националните цветове на тази република. Аз направих справки за мнимия Хендерсън в Париж, Рим и Мадрид. Стигнах и до Барцелона, където в 1886 година е акостирал корабът му. Той не си въобразява, че ръката на възмездието не го преследва, и аз съм сигурен, че определени лица са влезли в дирите му.