— Не се притеснявайте за това. Най-близкият съсед е на десет акра разстояние. Ходих там тази сутрин, когато намериха тялото. Доста е усамотено. Нямам представа защо ще го правите по тъмно. Там става като в черна дупка, а ако докараме осветление или ако затрещят гръмотевици, няма да искате да сте наблизо.
— Времето е от първостепенно значение.
— Ще се обадя на диспечерите, за да им напомня пак и да е сигурно, че няма да ви объркат с нарушители.
Той почти се шегуваше, но това, което ми направи впечатление, беше думата „пак“. Джо Хендерсън бе споделил плановете си със сержанта и информацията бе изтекла по радиостанцията. Последното не беше добре. Спомних си за пикапа на Блум, който ни следваше, и за скенера вътре в него по-рано тази сутрин.
— Ако детектив Хендерсън не е там, като пристигнем, бих искала да пратите някой друг възможно най-бързо — информирах Фридман. Държах се напълно професионално.
— Аз ще дойда.
— Благодаря. — Тонът ми никак не беше ведър.
Приключих разговора и Бентън каза:
— Те, изглежда, не приемат нещата много сериозно.
— Повечето си мислят, че това, което съм намислила, може да почака до сутринта, ако изобщо е необходимо.
— Значи не те познават.
— Не всеки детектив на света би сметнал бдителността ми за нещо хубаво.
Бях дочула някои клюки. Винаги стигаха до мен, обикновено чрез Брайс. Била съм се вманиачавала, била съм питбул, който не знаел кога да пусне. Претоварвала съм полицаите и съм поставяла на изпитание добронамереността им. Била съм доктор Смърт. Истинска напаст.
— Да не говорим, че когато всички се обединят около някоя версия и аз я отхвърля, това невинаги изпраща добри сигнали — отвърнах. — На полицаите в този случай им е най-удобно да обявят смъртта на Грейси Смитърс за нещастен случай вследствие на удавяне. Те не знаят, че доктор Кейто е неопитна. Все още не е пълноправен специалист, няма да я задържа, след като специализацията й свърши, но не мога да им го кажа. Току-що усложних живота на всички.
— Когато постъпваш правилно, винаги така става — отговори ми Бентън.
Следващите десет минути криволичехме по тесни пътища с различни имена, които водеха към имоти на първа линия. Прозорците им светеха в тъмнината, но не успяваха да я разпръснат. Бентън спомена Джули Истман, жената от Ню Джърси, застреляна на ферибота миналия април. Искаше да знае какво ми е казал Марино за нея.
— Само че е бил гадже на майка й в гимназията — отвърнах.
— Бет Истман, майката, все още живее в Байон. С Марино си контактували от време на време в туитър. — Той смени предавката и двигателят изръмжа силно в по-ниска октава.
— Предполагам, че си получил тази информация от Луси, но защо според теб тя има значение?
— Ако някой е искал да разбере с кого се познава Марино, това не би било трудно.
— Марино и любимата му от гимназията с лични съобщения ли са контактували или чрез туити? Защото ако са лични съобщения, те не са публични.
— Може някой да му е хакнал акаунта — каза Бентън. — Притеснявам се, че си имаме работа с някой, който има изключителни компютърни способности, а това би обяснило туитите, които не можем да проследим, а вероятно и измамата с твоята кредитна карта. Всичко това се случва пред последните няколко месеца, и то непрекъснато. Всеки път, когато си вземеш нова карта, се повтаря. И въпреки че не бих искал да ти насаждам необосновани страхове, се тревожа, че може би има пробойна в сигурността.
— Но когато го казах тази сутрин, ти го отхвърли.
— Не исках да развалям почивката ни.
— Е, тя вече е развалена, така че давай, доразвали я.
— Луси твърди, че е невъзможно някой да прониква отвъд защитата на Криминологичния център, но аз не споделям тази нейна увереност — каза Бентън.
— И откога си го мислиш?
— Не ми излиза от ума през последните седмици. С напредването на деня подозренията ми се засилиха.
— Е, аз пък споделям увереността на Луси. Не мисля, че и Националната агенция по сигурността може да проникне през нейните защити, Бентън. — Не преувеличавах.
Още от тийнейджърските си години Луси работеше за ФБР и беше сред основните разработчици на системата за изкуствен интелект CAIN. Писането на код за нея беше толкова естествено като боравенето с мощни машини. Нейната защита от вируси и зловредни програми беше автоматична и непреодолима. Пробойна в системата за сигурност беше нещо, което племенницата ми приема много лично. Би било фатална грешка. Тя не би я позволила.