— Лесно се става самодоволен — каза Бентън.
— Мислиш, че Луси е станала самодоволна?
— Не й липсва увереност — повтори той. — Толкова много увереност, че понякога престава да бъде обективна. Това им е проблемът на нарцисистите.
— Сега пък е нарцисист. Социопат и нарцисист. Какъв късмет е извадила, че има близък роднина, който може да й направи психологически профил.
— Стига, Кей — каза той тихо. — Тя си е такава, но това не означава, че е лоша, а че би могла да бъде.
— Всеки би могъл.
— Това е самата истина.
— Да не би да имаш съмнения за нея, които не споделяш с мен? — Спомних си надменността й, параноята и причината, поради която вече не носеше фамилния пръстен на Джанет.
— Не знам.
— Мисля, че знаеш. — Не свалях очи от него.
— Водехме разговори, шито ме разтревожиха относно психичното й състояние — каза той. — Мислите й, че хора като Джен Гарате искат да й навредят и така нататък…
— Така нататък? — Нямаше да го оставя просто ей така да пусне този коментар. — Имаш предвид, че повече от един човек иска да й навреди според нея?
— Забележки и алюзии, които ме тревожат. Достатъчно е да отбележим, че последните събития в личния й живот я дестабилизираха.
— Какви последни събития?
— Случващото се между нея и Джанет, както и доказателства, че в компютърната й империя има пробойна, непреклонността й, че това е невъзможно — каза той. — Е, възможно е. И колкото повече го отрича, толкова повече съмнения имам.
— За какво?
— За това кой го прави.
— Да не би да намекваш, че Луси е скалъпила всичко? Непроследимите съобщения до мен, измамата с кредитната карта? — Гледах го като ударена от гръм. — Да не би да мислиш, че Луси е стрелецът?
— Скалъпила е добра дума — отвърна той уклончиво. — Някой е скалъпил нещо.
— И какъв е мотивът на този някой да скалъпва всички тези неща напоследък?
— Съобщенията в туитър също като монетите, а вероятно и ползването на кредитната ти карта може да е зов за внимание.
— А куршумът с тройката върху него? — добавих. — Същото ли е?
— Да. Знак от някой невидим, който ни е под носа.
— Луси ни е под носа. — Очите ми бяха впити в острия му сериозен профил. Той намекваше за хипотеза, която за мен беше немислима.
— Не съм готов да отида толкова далеч, никога не бих искал да го правя, Кей. Но нека го кажа така — някой прекалено се интересува от нас.
— Затова ли беше толкова ядосан преди малко, когато почти изблъска пикапа от шосето?
— Не ми харесва това. — Челюстта на Бентън отново се стегна. — Не ми харесва, когато ни навлизат в личното пространство, независимо кой го прави.
— Ами другата жертва в Ню Джърси? Тя как се вписва в тази теория?
— Джак Сигал — отвърна Бентън. Имотът на Росадо се показа пред нас. Алеята завиваше рязко на дясно и не беше осветена, но забелязах, че вътре в къщата светеше.
— Той отварял ресторанта си, отключвал задната врата, когато бил прострелян — каза Бентън.
— Марино има ли някаква връзка и с него?
— Не — отговори Бентън. — Но ти имаш.
— Аз?
— Синът му е Дик Сигал.
— Нямам представа кой е. — Но името докосва нещо дълбоко погребано в паметта ми.
— Когато си работила в Съдебната медицина в Манхатън, синът на Джак Сигал — Дик, се е самоубил, или поне така твърдят полицейските доклади. Това е било преди пет години. Според докладите скочил от моста Джордж Вашингтон и семейството отказало аутопсия по религиозни причини — каза Бентън и случаят се върна в съзнанието ми. — Накарали равина им да те посети и еврейската общност била доста разгневена, когато ти въпреки всичко си извършила аутопсията.
— Без компютърна томография нямах избор. Така повелява законът и добре че го спазихме, тъй като се оказа, че някой е помогнал на Дик Сигал да скочи от моста. Намерих синини, а и няколко момчета от училището му бяха заподозрени, но не получиха обвинения, тъй като нямаше достатъчно доказателства.
— Още нещо, което лесно можеш да научиш — каза Бентън. — Информацията за случая е публична, ако знаеш къде да търсиш. Ако опишем всичко на табло, ще изглежда като паяжина и трябва да си достатъчно честна, за да се замислиш кой би могъл да е в центъра й.
— Ако ти знаеш нещо, аз не знам — започнах, но сърцето ми се сви от ужас.
— Не знам нищо със сигурност. Но каквато и да е истината, ще трябва да се изправим лице в лице с нея. Без значение какво съдържа.
Той зави по павираната алея и аз забелязах необозначен черен джип тахо, паркиран близо до триетажната къща, която познавах от снимките. Детектив Джо Хендерсън беше тук и по всичко личеше, че е вътре, което беше неочакван бонус. Не се и надявах, че ще ни пуснат да се разхождаме навсякъде из имота на конгресмен Росадо.