Говореше за Грейси Смитърс и Трой Росадо.
— Доколкото знаем — припомни му Бентън. — Бих се обзаложил, че Трой е знаел как да влезе, ако поиска.
— Когато пристигнахме тук тази сутрин, след като тялото бе намерено, задната врата беше заключена — каза Фридман.
— А записите в алармената система? — попита Бентън.
— Със сигурност не съм с подходящите обувки за това. — Фридман беше нисък, пълен, с кръгъл гръден кош и официалните му обувки, които носеше заедно с костюма, не бяха удобни за вървене по хлъзгави листа и камъни. — Агентката по недвижими имоти не ни помогна много, не успя да си спомни кога е проверявала мястото. Влизала е и е излизала почти всеки ден, но не по график, просто ако се е намирала наоколо, заради притеснения от вандализъм.
— Не съм чувала това тук да е проблем — отвърнах. — Марбълхед се смята за сигурно място с малко насилие и грабежи. Но пък и няма нужда аз да ви казвам това.
— Доверявам се на това, което тя ми каза. А проблемът със записите в алармената система е, че тя не помнеше кога точно е идвала. Например записано е, че алармата е изключена в десет и петнайсет предната вечер и изобщо не е включвана пак.
— И тя казва, че не помни дали тя го е направила? — Не вярвах на агентката, която и да беше. Бентън беше пред мен, не говореше много, но знаех, че слуша внимателно.
— Не мислела, че е била тя. — Фридман пазеше равновесие, като стъпваше бавно. Изглеждаше задъхан, превъзбуден и напрегнат, очите му шареха навсякъде. — Но сигурно е забравила. Изведнъж е получила амнезия.
— Тя е лоялна към собствениците. — Изобщо не се съмнявах в това, особено като се имаше предвид кои бяха те. — Подозирам, че последното нещо, което би искала да направи, е да им докара неприятности и да си загуби комисионната.
„Може би щеше да загуби и повече от това“, помислих си веднага. Каквото и да беше извинението на агентката, звучеше ми невероятно да се отбива всеки ден, освен ако не е показвала имота толкава често, което не беше така. Фридман каза, че рядко някой идвал на оглед в имението на Росадо. Било прекалено скъпо за региона и изисквало иконом на пълно работно време. Или поне така му казала агентката, макар че от нейната уста това прозвучало повече като похвала, отколкото като упрек. У мен започна да се оформя подозрение.
— Трой — каза Бентън, докато слизахме по ниските каменни стъпала, обрасли с мъх и покрити с изсъхнали листа, които водеха надолу през дърветата. — Знае ли тя дали той е идвал в имота? Подозирам нещо, но тя каза ли нещо по въпроса? Той учи наблизо и непрекъснато се забърква в неприятности.
— Не си спомням да е говорила за него.
— Той очевидно е бил с отнета шофьорска книжка — казах аз това, което Луси бе изровила — и по едно време е ползвал транспортни услуги от типа на „Юбер“. Трябва ти само приложение на телефона и кредитна карта. Рядко ти пращат един и същ шофьор два пъти. А коя е агентката? — попитах аз тогава.
— От някаква компания, която представлява голяма част от имотите на първа линия тук, в Глостър, Кейп, Бостън. — Фридман ми каза името на жената, с която бе говорил, но то не ми говореше нищо.
Но компанията беше същата, за която работеше Мери Сап. Предложих да разберем кой беше истинският собственик зад всичките офшорки и ООД-ета. Напомних им, че Боб Росадо е инвеститор в недвижимости, който е натрупал цяло състояние от закупуване на обезценени имоти и преобразяването им. След това бе влязъл в политиката и бе спечелил място в Конгреса.
— Да, знам всичко за конгресмен Росадо и неговия син непрокопсаник. — Фридман светна с фенерчето в краката си. — Преди две лета арестувах Трой за кражба в магазин за алкохол край Сийсайд Парк.
— Какво се случи? — попита Бентън.
— Баща му се появи с окръжния прокурор, това се случи.
— С други думи, нищо — обобщих.
— Това си е традиция при тях. Но ако Трой има нещо общо със случилото се Грейси Смитърс? Ако нещо е станало с Хендерсън? Вече говорим за различен край на историята. Ще го пратя зад решетките, ако ще това да е последното нещо, което ще направя. Къде всъщност е той?
— Чудя се дали семейство Росадо не са наели някой, който да наглежда имота — изрекох на глас това, което вече започвах да си мисля. — Някой, който и сега е наоколо и може би е тук, откакто къщата е излязла на пазара. Агентката е казала, че се нуждае от иконом. Въпросът е дали го е казала просто така, или защото семейство Росадо вече са наели такъв.
— Не го е споменала изрично, останах с впечатление, че тя се грижи за всичко. — Фридман все повече се разстройваше. — Не разбирам. Къде; по дяволите, би могъл да е той? — Говореше за Хендерсън. — Какво го е накарало да изпусне проклетата радиостанция? Няма следи от борба. Сякаш се е стопил във въздуха. Не ми се връзва да слезе от колата и да си остави и кафето вътре.