От двете страни на стъпалата имаше стени, построени от същия груб сив камък. Колкото по-надолу слизахме, те ставаха все по-високи, издигаха се над главата на Бентън, когато теренът се изравни.
Долавях остър мирис на гниещи листа и изсъхнало дърво, а вятърът донасяше свежия солен дъх на морето върху каменистия бряг петнайсетина метра пред нас, където дърветата и другата растителност свършваше. Камъчетата тракаха и съчките се чупеха, когато излязохме от оградената със стени пътека и тръгнахме с фенерчетата да търсим някакви следи от Джо Хендерсън, някакви знаци какво се бе случило с Грейси Смитърс, преди някой да изхвърли тялото й в басейна.
Пред мен и вдясно от мен имаше разрушени стени, може би стара сграда върху имота отпреди много време. След това долових друг мирис. Слязох надолу и той се усили. Обгорено дърво. Тесният лъч на фенерчето ми облиза въглените и полуизгорелите пънове на малка площадка, където грубият пясък обграждаше наскоро ползвано огнище. Забелязах, че пясъкът от едната страна е разбутан.
Имаше отпечатъци на ръце, обувки, вдлъбнатини и бразди, където някой бе седял и се бе движил доста. Веднага се сетих за борба. След още една стъпка под фенерчето ми проблесна нещо златно. Седнах на петите си и извадих чифт чисти ръкавици от един от джобовете на панталоните си.
— Е, това дава отговор на поне един въпрос. — Избърсах песъчинките от тънка златна верижка, колие с името Грейси, а извивката на „е“-то бе украсена с малък кристал.
— Значи тя със сигурност е била тук. — Фридман се наведе по-близо и погледна верижката в ръката ми под лъча на фенерчето си.
— Вероятно са седели около огъня — отвърнах. — Закопчалката е счупена, което се връзва с това, което видях на снимките от аутопсията. Имаше тънко линейно охлузване на дясната страна на шията, което може да е причинена, ако някой насилствено й е свалил колието.
Отворих металното си куфарче, прибрах верижката в плик за доказателства и я надписах.
— Имаш предвид, че е станало, докато е била жива? — Докато говореше, очите на Фридман не спираха да се движат. — Някой е искал да й го открадне?
— Може да е било сувенир — предложи Бентън. — Но ако е така, защо още е тук?
— Може да се е закачило в нещо, като например дреха, ако се е събличала или е била съблечена — предположих аз.
— Значи може да е била край огъня и да се е натискала с Трой Росадо? — каза гневно Фридман. Освен това беше и уплашен.
С всяка изминала минута напрежението у него ставаше все по-осезаемо. Опитваше да се съсредоточи върху убийството на Грейси Смитърс, но не спираше да мисли са Хендерсън и ужасните неща, които може да са му се случили.
— Каквото и да е станало, отначало е възможно да е било по взаимно съгласие — отвърнах. — Но със сигурност знам, че не е умряла тук.
— Той може да я е пратил в безсъзнание и да я е завлякъл до водата и да я е удавил там. — Фридман огледа пясъка и въглените под лъча на фенерчето си. Потеше се обилно.
Погледнах към Бентън. Неговото внимание бе приковано върху тъмния хоризонт и наелектризираните черни облаци, които се издигаха там. Не откъсваше очи от морето и небето.
— Няма следи да я е влачил, например няма охлузвания, които да говорят за нещо подобно. — Взех проба от пясъка край огнището. Беше груб, гранитен, със сиво-кафеникав цвят.
Той би трябвало да съдържа микроскопични следи от обгорено дърво, което не очаквах да може да се намери на плажа. Имах инстинкт да предвиждам най-лошото и дори не забелязвах как се случва. Всички въпроси, които можеха да разколебаят логичните заключения на съдебните заседатели, със сигурност щяха да бъдат зададени и аз вече очаквах подобно питане. Как може да съм сигурна, че пясъкът, който Грейси е аспирирала, е от плажа? Исках да съм сигурна, че няма да има объркване. Представих си крехкото четиринайсетгодишно момиче, още дете, и възмущението ми се наелектризира като облаците над нас.
— Има солидни доказателства, че се е удавила, вдишала е вода и нещо, което може да се окаже пясък от плажа. Предлагам веднага да изследваме това за ДНК. — И подадох на Фридман плика, но той почти не ме слушаше. — На ваше място не бих чакала. Занесете го в някоя криминологична лаборатория още рано сутринта.
Бентън се бе приближил до брега и лъчът на фенерчето му се движеше по границата с водата. Вълните се надигаха, изливаха се върху кафеникавия, осеян с камъни пясък и образуваха дантели от бяла пяна. Звукът на прибоя беше силен и всепроникващ. Приближих и лъча от моето фенерче към водата, осветих чакъл, посипан върху малки камъни, които ставаха все по-големи, а след това се превръщаха в скали и солидни образувания. Стигаха до малък сух басейн, оголен от отлива, до който стигаха само най-бурните вълни. И в него присветна цветно стъкло.