Бирени бутилки стояха напълно изправени в плитчината, а етикетите им бяха в една и съща посока. Бях благодарна, че съм с гумени ботуши с дебели подметки, докато се катерех по излъскания от вълните гранит. Имаше четири зелени бутилки от „Сейнт Поли Гърл“, същата бира, от която имаше и в хладилника на бара, както и постлана хавлиена кърпа и яке от изкуствена кожа с апликации във формата на цветя. Беше с вдигнат цип и прилежно сгънато, сякаш изложено на витрина в магазин. Погледнах етикета под яката, без да пипам дрехата. Беше малък размер. Направих снимки.
— Мога да се погрижа за това, освен ако вие не искате да го направите — извиках на Фридман, който ставаше все по-разсеян.
— Направете го. — Почти не погледна към мен.
Вятърът напираше, люлееше дърветата и миришеше на дъжд. Взех якето и проверих джобовете.
— Вероятно ключ за дома, мобилен телефон — казах му, но той изобщо вече не ме слушаше. А Бентън се бе приближил към мен. — Балсам за устни, ментови бонбони, банкнота от пет долара, три монети от 25, от 10 и от 5 цента. — Прибрах ги в пликове. — И четири бирени капачки. — Капачките бяха огънати от едната страна, когато са сваляни от бутилките, и това също беше нарочно.
Съмнявах се, че Грейси Смитърс е отваряла бирите и е запазила капачките, а наоколо не се виждаше отварачка. Тя не беше тук. Сгънах пак якето и го поставих в плик. Кръвната й проба за алкохол беше отрицателна. Тя не беше пила, но някой друг беше и подозирах, че този човек прилежно и маниакално бе наредил празните бутилки, кърпата и якето. Сетих се за китарите на стойките им в апартамента на Фарар Стрийт, за кутиите с презервативи и имодиума в шкафа — колко идеално бяха аранжирани. След това мислите ми се върнаха към възможността да има иконом, чиито задължения включваха доста повече от опазването на сигурността на имота на семейство Росадо. Трой имаше нужда от непрекъснато наглеждане, в това не се съмнявах. Някой трябваше да го вади от кашите, в които се забъркваше.
— Искате ли да погледнете? — викнах към Фридман над надигащия се прибой и вятъра, който вече започваше да фучи.
— Скоро ще стане лошо. — Той се взираше в моята посока, когато светкавица освети тъмните планини от облаци и изтрещя гръмотевица. — Трябва да се движим бързо! Не е хубаво това да ни застига!
Направих още снимки и след това хванах кърпата за ъгълчето. Беше в бяло и синьо, с рисунки на котви. Почудих се откъде се бе взела. В къщата нямаше хавлиени кърпи. Видях какво има под нея и изпитах същото раздиращо чувство, както когато видях лодката да плава в наводненото мазе, същото, което усетих, когато намерих седемте монети на зида ми — всичките от една и съща година, с ези нагоре, сочещи в една и съща посока, чисто нови.
Кървавото петно беше с размерите на дланта ми, тъмнокафяво, с няколко дълги светли косъма, залепнали за него. Направих още снимки, докато Бентън се катереше при мен. Показах му какво бях намерила и нямаше нужда той да ми казва, че всичко беше нагласено. Не че кръвта и космите не бяха истински. Не че това не беше мястото, където някой бе ударил главата на Грейси Смитърс в твърда плоска повърхност, закръглен камък или гранитна скала. Но останалото беше за този, който го открие, и посланието ставаше все по-страшно.
— Като пушене на цигара след секс. — Бентън продължаваше да се взира в морето. — Да разпериш хавлиена кърпа над кръвта на жертвата, да седиш на нея до прилежно сгънатото й яке, да пиеш бира и да се наслаждаваш на последствията.
— Това не ми прилича на нещо, сторено от импулсивен деветнайсетгодишен младеж.
— Няма начин — каза той. — Каквото и да се е случило между тях, той най-вероятно е станало край огъня, където й е било скъсано колието. Подозирам, че Трой е станал сексуално агресивен с Грейси, която е малолетна, и това е щяло този път наистина да му създаде проблем.
— Двама души са замесени в убийството й, така ли?
— Трой е започнал и някой друг, много по-опасен, със силен самоконтрол, е трябвало да почисти след него. Някой, на когото вероятно плащат, за да оправя кашите на Росадо, и той изпитва удоволствие от това. Сексуално удоволствие — каза Бентън.
— Да не би да си мислиш за Ранд Блум?
— Не. Мисля си, че конгресмен Росадо може да има свой личен чистач, да си е наел психопат — отвърна Бентън, докато Фридман крачеше нервно по брега и увеличаваше звука на радиостанцията си.