— Мислех, че вече си вкъщи. — Помнех как си тръгна от работа.
— Бека каза, че нещо е изникнало. — Джен обясни, че е взела вечерната смяна на колежка и след това аз й казах, че няма нужда да идва, трябва ми само ван, за да транспортираме тялото до центъра.
— Нямаш ли нужда от работа на местопрестъплението? — Разочарованието й беше ясно доловимо дори по телефона.
— Аз работя по него — отвърнах, докато гледах как Бентън върви по подгизналата морава и говори по телефона си, а проливният дъжд се лее по него като из ведро.
След това съобщих на Брайс какво се е случило. Казах му, че който и да транспортира тялото, не трябва да остава сам, дори и за две минути. Трябва да има полицейско присъствие, докато се вдига трупът, и той трябва да се погрижи за това, защото ченгетата на мястото точно в момента бяха разстроени и разсеяни.
— Обади се на диспечера, ако можеш намери някой лейтенант, за да сме сигурни, че Ръсти или Харълд, или който успеем да намерим, ще бъде придружен от въоръжени полицаи. Не подлежи на обсъждане в светлината на настоящите обстоятелства — казах аз и затворих.
Прибрах телефона си обратно в джоба и Фридман ми подаде сак за листа със синя мрежа и дълга алуминиева дръжка.
— Какво правите? — попита той и наистина нямаше представа. Никой от тях нямаше, но не смятах да им обяснявам, преди да съм сигурна.
— Ще го довлека до плитката част и ще го извадя — отвърнах. — Има ли нещо, върху което можем да го сложим? Нямам платнища. Боя се, че не съм дошла много подготвена за това.
— Имам брезент — предложи един полицай.
— Имате ли нещо против да ми го дадете? Или пък кърпа, каквото и да е. И ако може да насочите фенерчето си към водата, за да виждам какво правя.
Потопих сака и сребристата дръжка сякаш се пречупи под отразената светлина. Достигнах трупа с мрежата, закачена на метална рамка. Преместих я към кръста и внимателно бутнах. Тялото се премести лесно. Тръгнах бавно по ръба на басейна, като плъзгах мъртвеца към плиткия край. Той спря до стъпалата, лявото му рамо мина на милиметри от твърдия бетон. Оттам вече Ранд Блум можеше лесно да бъде достигнат. Въздържах се да кажа кой е, докато не го обърнем и не го изтеглим навън.
— Какво? — попита някой.
— Какво, по дяволите, става? — обади се друг.
— Това не е Джо?
— Тогава кой е? Това е неговата кола. Не разбирам.
— Не знам как изглежда Джо Хендерсън, нито защо колата му е тук — отвърнах. — Само знам, че това не е той.
Бентън се върна край басейна. Продължаваше да вали силно. Вятърът пронизваше мокрите ни коси и дрехи. С периферното си зрение забелязах светлини и се обърнах да погледна. Оранжев катер на бреговата охрана пореше тъмнината с висока скорост с пуснати пулсиращи сини светлини. Беше се отправил към тъмната яхта, която се поклащаше върху разярените морски вълни.
Изпод тялото се изля вода, когато го положихме върху разперения оранжев брезент.
Фридман ми подаде парцали, които бе намерил отнякъде. Бяха от микрофибър, вероятно за автомобил, и бяха безполезни. Оставих дъжда да отмие солената вода от ръцете и дрехите ми. В басейна и край него нямаше лампи, само фенерчетата и под техните лъчи мъртвото лице на Ранд Блум, което изглеждаше още по-деформирано и гротескно.
Малкият вертикален разрез на дънковата му риза отговаряше на рана от намушкване, която открих на гърдите, след като разкопчах няколко копчета. Беше от острие с една заточена страна, което е било въртяно. Нападателят му е бил с лице към него. Според мен ставаше въпрос за обмислено убийство. Ножът е влязъл под гръдната кост в меката част и е бил насочен към сърцето. Отворих медицинския си куфар. Извадих термометър и линийка. Температурата на тялото беше само 13-14 градуса по-висока от тази на водата.
Направих снимки. Сините светлини на катера на бреговата охрана ми дадоха да разбера, че той вече се бе изравнил с яхтата. След това се свързах с Люк Зенър по телефона. Чух музика край него въпреки шума от дъжда.
— Знам, че не си на повикване — казах му веднага. Вече виждах как бреговата охрана се качва на яхтата в далечината.
— Няма проблем. — Люк имаше предвид, че не е пил и може да работи. И аз му обясних къде съм и защо.
— Трябва да дойдеш, Люк.
— Надявах се, че сте тръгнали към летището и вече сте във Флорида.
— Не сме.
— И искаш да работя по случая тази вечер?
— Да и си правя отвод.