— Разбира се. Както кажеш.
— Най-добре ще е да не съм там изобщо, дори не и като свидетел — казах. Бентън пак говореше по телефона с гръб към всички.
Виждах го как се взира в океана, докато говори.
— Добре. — Люк се отдалечи от музиката. — Имаш ли нещо против да те попитам защо?
— По-рано днес се срещнах с Ранд Блум.
— И си сигурна, че е той?
— Ще направим идентификация, но да. И в миналото съм имала срещи с него, и то враждебни — отвърнах. — Не мога да бъда обективна…
— Може ли да изчакаш, Кей? Марино е. Вероятно за същото.
Докато чаках, гледах Бентън в тъмния двор под проливния дъжд. И двамата бяхме мокри до кости. И не можех да не се замисля как започна този ден и как щеше да свърши. Всичко вървеше от зле по-зле. Какво ли ни чакаше още? Беше почти полунощ и ми хрумна нещо друго, докато се взирах в гъстия мрак и слушах как дъждът барабани по водата в басейна и по дръпнатото настрани покривало. Бяхме вече влизали в къщата. Попитах Фридман защо никой не е включил външните лампи.
— Уморени сме. — Той се обгърна с ръце, за да се предпази от дъжда. — Оказва се, че всички външни крушки са махнати.
— Махнати?
— Предполагам, че е, защото тук никой не е живял и вероятно не са правени огледи по тъмно. Нищо повече няма да предполагам — каза той и тогава чух отново Люк в слушалката.
— Предполагам, че Бентън се е свързал с него — каза той, имайки предвид Марино. — И ти определено искаш това да се направи сега?
— След като става въпрос за трети труп само днес, който изглежда свързан с предишните по някакъв начин — да! — отвърнах.
— Питам, защото Марино иска да дойде, след като претърси апартамента на Ранд Блум. Иска да му дам няколко часа.
— Да търси източници на ДНК. Четка за зъби например. А и няма нужда да гледа аутопсията — отвърнах. — И той не може да бъде обективен. И двамата сме в това положение. Той почти се сби с Блум този следобед. Не искам да го чакаш и не искам да присъства — натъртих.
— Има ли нещо лично, за което трябва да знам? Не искам да съм нахален, но ако има, то ще излезе наяве и по-добре да съм подготвен.
— Не познавах Ранд Блум в лично качество. — Нямаше да призная, че не го харесвам. Даже беше възможно да го мразех.
Видях как Бентън приключи разговора си и погледна право в мен.
— Имам усещането, че нещата ще са относително прости — казах на Люк. — Намушкване в централната част на гръдния кош, под стернума. Температурата на водата е 10,5 градуса, на въздуха — 25,5. Доста по-топло е, отколкото беше този следобед. Температурата на тялото е 24 градуса. Щеше да изстине много по-бързо в студена покрита вода. Според мен е престоял в басейна най-малко четири или пет часа. Ще разчитаме на свидетелски показания кога е бил видян за последно жив. С Марино го видяхме да кара този следобед към четири. Чудя се дали ни е оставил и е тръгнал направо за тук.
— Вдървяване? — попита той.
— Забавено е заради студената вода и току-що е започнало.
— С такава рана предполагам, че е получил вътрешен кръвоизлив — каза Люк.
— Ще измеря колко кръв има в кухината на гръдния му кош и внимателно ще проверя за някакви признаци на удавяне.
— Ако острието е пронизало сърцето му или основен кръвоносен съд, сигурно е живял само минути след намушкването. Ако има някакви признаци на удавяне, това само ще означава, че е прободен много близо до басейна, вероятно на самия му ръб. Сигурно е поел няколко пъти въздух, докато е агонизирал, и това е било всичко. Ами кръвта около басейна?
— Ако е имало, вече я няма — отвърнах, докато дъждът падаше по бетона около водата. Бентън вече беше до мен. Сините лампи на катера проблясваха край яхтата. — Тук е истински потоп — казах аз и затворих.
Бентън срещна погледа ми. — Моля те, не ми казвай, че има още един.
— На яхтата — отвърна той.
— Кой? — попитах.
— Джо Хендерсън — отговори ми той. — Намерен е жив.
— Това е същият човек, когото видяхме в сивия пикап — каза Бентън. Вървяхме обратно към колата му и стъпвахме в локвите в непрогледната тъма. — Ако се вярва на това, което казва Хендерсън, не може да има никакво съмнение.
Около седем вечерта Джо Хендерсън спрял край къщата на Росадо, където е бил паркиран сив пикап. Шофьорът му никакъв не се виждал. Той слязъл от джипа си и забелязал, че задната врата е открехната по същия начин, както и ние я намерихме. В мига, в който я отворил изцяло и извикал дали има някой вътре, той бил напръскан с лютив спрей. На главата му била омотана калъфка от възглавница, китките му били вързани зад гърба с найлонови свински опашки и усетил, че в тила му е опрян пистолет.