— Според компютъра ни има съвпадение, но не и когато направим директно сравнение в лабораторията.
— Да не би да ми казваш, че има нещо сбъркано в системата на ФБР?
— Не стигнахме до нея, говоря за нашата. ДНК на всички, които работят тук, е записана в базата ни данни за изключителни случаи — каза той. — Правим го, защото…
— Знам защо го правим. — Замалко да избухна.
— ДНК профилът на Луси в нашата база данни е грешен — каза той. — Разбираш ли какво ти казвам?
— Не може да е повреден файл, защото това е фалшиво положителен резултат — фалшиво съвпадение от предадена улика. — Много добре разбирах какво ми казваше.
Повреден файл нямаше да съвпадне с пробата, взета от дрехите на покрива, нито с каквото и да било друго. Повреденият файл не съвпадаше с нищо, а не даваше фалшив резултат. Тогава ме замъчи друга мисъл. Ако някой си бе поставил за цел да саботира или да накисне Луси, то той полагаше много сериозни усилия за това.
— Намекваш, че някой е пипал системата ни — казах на Брайс. — А Луси се кълне, че никой не може да го направи.
— Но, изглежда, някой го е направил. Тя казва, че с цялото това криптиране… Е, не мога да ти го обясня като нея. Защото всичко ми звучи като на китайски. В половината случаи изобщо нямам идея за какво говори, но тя се кълне, че единственият човек, който знае как да получи достъп до файловете с ДНК и да ги промени по този начин, е тя.
— Май не е много умно от нейна страна да го казва — отвърнах. — И ще ти бъда благодарна, ако не пускаш тази клюка.
— Аз да пускам клюки?!
— Съвсем сериозна съм, Брайс.
— Утре ще идваш ли?
— Зависи дали ще успеем да се измъкнем…
— Проверих по-рано — прекъсна ме той много по-ведро. — Времето във Флорида е идеално и няма отложени полети. Все още можеш да успееш за рождения си ден с полета в седем сутринта. Е, малко по-късно, но нали знаеш какво казват: по-добре късно, отколкото никога.
— Не ти говоря за Маями, нито за рождения ми ден. Говоря ти да се измъкнем с хеликоптера на Луси. — Мили боже, той изобщо имаше ли коефициент за интелигентност. — Ще се срещаме с Джак Къстър в шерифския офис на окръг Морис, специалист по огнестрелни оръжия. Трябва да определим как точно действа убиецът.
— Ако нямаш нищо против да кажа, но с всичкото прецакване около Луси, може би тя не трябва…
— Имам нещо против да го кажеш — отвърнах.
38.
Мористаун, Ню Джърси,
два дни по-късно.
Завихреният въздух под перката на хеликоптера разлюляваше зелените корони на дърветата, тежките им клони се движеха насам-натам под нас. Листата обръщаха по-светлите си долни части като дланите на разстроени хора. Залесеният склон изведнъж се разтвори и разкри площадка за кацане.
Беше събота, 14 юни. Късният следобед беше ясен и горещ. Около два часа след пладне фронтът на бурята най-накрая се бе преместил надалеч. Бяхме се забавили заради времето и причини, в които не вярвах, но които обсебваха съзнанието ми. От мислите ми не излизаше претърсването на апартамента на Ранд Блум и това, което бе намерено там — пушка с мощно оптично устройство, амуниции от мед и буркан, пълен със стари монети, включително и от 1981, годината, в която бе родена Луси.
Патроните не бяха пълнени на ръка. Не бяха полирани. Както и монетите. Нямаше и следа от барабана за полиране. Вратата към апартамента на Блум беше отворена, тъй като ключалката беше отключена с шперц от някой умел човек, който почти не бе оставил следи. Марино смяташе, че намереното вътре е подхвърлено, по познатия сценарий с хирургическите дрехи на покрива, с променения ДНК профил на Луси в базата данни на Криминологичния център.
„Някой не полагаше достатъчно усилия.“
Марино беше напълно сигурен, че балистичните експертизи щяха да потвърдят, че пушката не беше онази, която търсехме, но това не беше най-големият проблем. Манипулациите вече ставаха безмилостни и макар никой да не го изричаше на глас, подозренията около Луси се сгъстяваха. Тя не беше себе си напоследък. Дори Бентън го казваше и ние с него не бяхме единствените, които си давахме сметка, че тя се държи странно и потайно и през повечето време не се знаеше къде е. Джанет го бе потвърдила.
Когато се свързах с нея по телефона преди няколко часа, тя ми каза, че през последните месеци Луси често изчезвала без обяснения и правела големи покупки, без да ги обсъди с нея. Като ферарито. А преди това се отървала от стария хеликоптер и си купила нов. Според Джанет думите на Луси защо не носи нейния пръстен вече не били съвсем верни. Да, баща й наистина си го получил обратно, но само защото Луси го върнала на Джанет.