„Тя ме лъжеше. Той също.“
Къстър намали скоростта, когато огромният комплекс се появи пред очите ни. Криминологичните лаборатории от тухли и стъкло стигаха чак до тренировъчния плац — обширно пространство с простреляни и изгорени къщи, с коли и преобърнати автобуси, които се ползваха като симулативни местопрестъпления за обучителни разследвания, за тренировки на пожарникарите, полицейските кучета и специалните части за опасни операции. Отвъд тях се виждаха етажирани поляни с кули.
Изведнъж се озовахме на тесен черен път и около нас се вдигна гъст прах. Скорошните силни бури бяха пристигнали първо тук, но никога не се знаеше. Земята беше напълно изсушена от внезапното затопляне, което все още ни мъчеше. И в този час температурата не падаше под 30 градуса. Утре щеше да е още по-горещо.
Паркирахме зад едно от многото издигнати дървени съоръжения със зелени метални покриви в неправилна форма. Под тях нямаше нищо, освен бетонни площадки, небоядисани пейки, чували с пясък и сгъваеми столове. Слязохме и започнахме да разтоварваме. Къстър взе голям черен куфар с последен модел снайпер, в който бяха приложени технологии на дроновете за проследяване на целта и изчисляване на момента за стрелба.
— Последната придобивка на спецчастите — продължи той да ни обяснява, докато мъкнехме екипировката си под ужасната жега. Занесохме го до бетонна площадка и го сложихме върху грубите пейки. — Не казвам, че убиецът е използвал такъв снайпер, но би могъл.
— Откъде можеш да се сдобиеш с такова нещо? — попитах.
— Пазарът е предимно за богати ловци на едър дивеч, както и за полицията и армията, но не много. Технологията е нова. Двайсет-трийсет хиляди долара парчето, записваш се в списък и чакаш. Клиентелата е сравнително малка и няма как да се скриеш, ако си един от гордите собственици.
— Някой може ли да види тези списъци?
— Такива са си федералните. Специалността им са моливите и списъците. — Една от типичните подигравки на Марино.
— Исках да ви покажа какво е възможно — каза ми Къстър, без да сваля очи от Луси, като същевременно напълно игнорираше шегите на Марино. — Улучване в десетката от хиляда метра е нищо работа. Новобранец може да го направи. Дори Луси.
— Къде е модерният събирач на куршуми, за който си мечтаеше? — Марино отвори една оръжейна кутия, която носеше етикет „доказателства“.
— Ето тук — посочи той.
В обрасло с бурени пространство вляво от мястото, на което се намирахме, имаше друга бетонна площадка, но без покрив. В края й се виждаше стоманена тръба около десет сантиметра в диаметър и два метра висока. Тя беше обвита в дебел пенест материал, който обикновено се ползваше за изолация на сгради. Била пълна с фибропълнеж, както ни увери Къстър.
— Имам и специално заредени субсонични амуниции за ниска скорост — добави той. — Уинчестър магнум 300, LRX, магнум праймър, барут. Не това е използвано, но все ще ни каже нещо.
— Ако не мислиш, че това е използвано, тогава защо си си правил труда? — попита Луси.
— Първо, няма да търсим гилзите, след като намалим заряда. И второ, куршумът остава непокътнат, върхът не се разцепва и аз ще разбера какво се е случило. А ти защо не помогнеш с нещо? — Той нажежи още малко флирта. — Отзад в джипа има манекен без глава и хладилна чанта. Бъди добро другарче и донеси моя приятел Икабод, желираната глава и кутията с инструментите.
Тя не помръдна. Сякаш не го чу. Това беше един от начините, по които тя флиртуваше. Луси го харесваше. Не знаех какво може да означава това и за миг мислите ми се върнаха към липсващия пръстен. Джанет бе напускала Луси преди и се надявах, че няма да го направи отново.
— Да обобщим — Къстър насочи вниманието си към мен. — Можем да изстреляме тестови куршуми с много малки поражения, да ги съберем на място и да огледаме добре завъртането, жлебовете и вдлъбнатините. Можем да ползваме снимки от балистичната лаборатория и да направим предварително сравнение с куршума, изстрелян в събирача. И всичко това, докато стоим тук и се потим, като си спестим загубата на часове далечни изстрели с пушка, която вече знаем, че не е онази, с която са убити хората.
— Пушката е боклук. — Марино се бе надул като пуяк и изглеждаше много щастлив. — Въпросът е откъде се е взела?
— Някой я е купил както си е била произведена от фабриката и я е подхвърлил — каза Луси. — В нея няма нищо видоизменено. С други думи, съвсем легална е.