— Може би се обвинявам.
— Да. Какво си могла да направиш, за да го предусетиш? Какви предохранителни мерки си могла да вземеш, за да защитиш себе си и своите хора? — Той напълни още един пълнител с пет куршума от мед. — Затова настоявах да дойдеш.
— Нямах представа, че си настоявал.
— Ами настоявах. Първо двама убити на моя територия в Мористаун. Сега един в твоя квартал. Кой може да е следващият? Аз знам едни неща, ти знаеш други. Заедно знаем повече от всеки друг. Та кажи ми защо си ядосана и аз ще ти кажа защо наистина е така.
— Защото му се разминава.
— Не — каза Къстър. — Защото те кара да полагаш максимум усилия и най-добрите ти оръжия не дават резултат. Лабораторните науки вършат работа само когато изследват добри веществени доказателства. Ако те са замърсени и подхвърлени, тогава какво ти остава? Нищо. Също като пушката ремингтън. Няма отпечатъци по нея, а ДНК-то ще е безполезно. Същото е и с амунициите, които е намерил Марино, същото е и с буркана с монетите. Едно голямо нищо, което заема времето на всички и дава на извършителя спокойствие да планира и да се предислоцира.
— Боя се, че си прав.
— Знам, че съм прав, и ще е същото и с това, което се случи занапред.
— Добре, привлече ми вниманието.
— А идеята, че убиецът е искал да намериш куршума? Това откъде дойде? Нали не е просто твое усещане?
— Луси го предложи като възможност.
— Тя е субективна.
— Значи мислиш, че греши.
— Не, мисля, че е права. Но също така мисля, че е толкова напрегната, че всеки миг ще експлодира — каза той. — Тактически принцип номер едно гласи, че ако нямаш ясна и решителна цел, операцията става несвързана и без фокус.
Не отговорих. Нямах намерение да споделям съмненията си за нея, че е емоционално въвлечена и не е обективна. Може би беше разсеяна и без фокус, а ако не беше, това скоро щеше да стане.
— Мога да ти помогна — каза Къстър.
— Приемам всякаква помощ. — Задържах погледа му, а после казах: — Благодаря.
— Всеки може да научи някои нови неща, дори големият шеф. — Той отвори друга кутия с амуниции. — Ще те науча да мислиш като снайперист. Какво знаеш за снайпериста? Той е ловец и аз ще ти дам да надникнеш през очите на този ловец, през прицела му, да усетиш какво е да дръпнеш спусъка и да видиш как някой умира, преди да падне на земята. Защо ще го направя ли?
Станах от стола си и погледнах през мерника. Беше лек, но с огромен обхват. Нагласих го на близко разстояние и при 60 пъти увеличение Луси ми се струваше точно пред мен. Тя отметна косата от лицето си и премигна към косите слънчеви лъчи. Беше онова време от деня, когато светлината беше прекалено ярка и човек не можеше без слънчеви очила, но пък и прекалено тъмно, за да си ги сложи. Свалих моите и ми се стори, че Къстър ме разгадава така, както снайперистът разгадава жертвата си. Той също си свали очилата и се учудих колко зелени са очите му, почти толкова, колкото на Луси.
— Правя го, защото познавам хората като теб — каза той. — Ако видиш и почувстваш това, което вижда и чувства убиецът, ти ще го откриеш. Съзнанието ти ще е много по-ясно от това на Луси. Нямам съмнение в това.
Последвах я с мерника, докато тя късаше парче сребриста самозалепваща се лента и я прикрепваше към торса, а после и през главата от балистичен желатин, който беше прозрачен като кубче лед и изглеждаше хлъзгав. Главата беше овална със зачатъци на мъжки черти. Виждах, че лентата не искаше да се залепи и тя опита с ново парче. Постоянно се оглеждаше, сякаш някой я следеше. Желатинът бе започнал да се топи. Скоро щеше да стане като развалено лепило.
— Не се тревожи. — Къстър отново ме разгадаваше. — Това е по-скоро за ефект, защото си права. Имам много ясни очаквания какво ще се случи. Но отново мисля за съдебните заседатели. Ще снимаме желатиновия мъж на видео, е, всъщност аз ще го направя. Ще сложа камера в долния край на стрелбището. Два изстрела на хиляда метра, десет футболни игрища. Един куршум с намалена скорост и един нормален. И ще го улуча точно тук.
Той докосна тила си в основата на черепа.
— И ще видим в каква форма ще са куршумите и дали ще излязат от желатина — каза той. — Повече издевателства Икабод няма да понесе. Другите изстрели, които ще произведем, и това включва и теб, просто ще бъдат по стоманени цели, за да видим как пушката изчислява пътя на куршума. Разстоянието не ми е най-големият проблем. Предупреждавам те още сега, че ако се вярва на това — той посочи снимката на айпада, — а то прилича на 70-градусов ъгъл на влизане отгоре, имаме работа с балистичен коефициент, който води до притеснителни изводи. И това е задачата, която трябва да решим.