Балистичният коефициент отчиташе математически колко добре куршумът цепи въздуха.
— Изводи за траекторията — добави той, — която вероятно няма да можем да симулираме тук, освен ако Луси не е в настроение и не ни позволи да стреляме от хеликоптера й. Можем да го направим с това нещо. — Той потупа снайпера. — Дори няма да ни трябва джиростабилизатор.
— Ще ми се да не предлагаш тази идея — казах му направо.
— Защо не? Някой трябва да го направи.
— Какво още ти е казал Марино? — Отместих око от мерника и погледнах право към него. Той присви рамо и обърса потта от врата и брадичката си.
— Че някой може би се опитва да я накисне. Че някой може би се опитва да я прати в затвора?
— Може би?! — Бях заслепена от внезапно обзелия ме гняв.
41.
Той се облегна на пейката, вкара потните си ръце в джобовете и погледна надолу към мен.
— Аз не съм ти враг — каза Къстър. — На твоя страна съм.
— Не знаех, че има страни. — Потиснах беса, който не исках да изпитвам.
— Нека го кажем така. Ако си мислех, че Луси е от лошите, тя нямаше да е тук с нас на стрелбището. Но аз не мисля така. Федералните го мислят, а ти знаеш какво казват в моя бранш. Много хора отиват в ареста, защото е прекалено очевидно и лесно да заключиш, че са престъпници. Което не значи, че са.
— Твоят бранш? — Разгорещените ми емоции започваха да се уталожват от нажежени до червено до кротко врящи.
Спомних си, че имам силна воля. Фокусирах се върху това. Трябваше да остана спокойна.
— Армията. Полицията. Университетът на живота — каза той. — Знам, че си омъжена за ФБР.
— Само за един от техните агенти.
— И предполагам, че не трябва да се тревожиш за него?
— ФБР свързвали ли са се с теб? — Исках да го чуя как го казва.
— Разбира се. Би трябвало да се очаква.
— Бентън Уесли? Говорил ли си със съпруга ми за племенницата ми?
Къстър извади ръце от джобовете си. От брадичката му капеше пот, очите му бяха като смарагди на фона на лъщящата му загоряла кожа.
— Виж, тук има много предистория, която ти няма как да знаеш. Марино е от Байон, а аз съм израснал в Трентън. Знаем се отдавна и през последните шест-седем месеца прекарваме доста време заедно. Вероятно си наясно, че той се свърза пак с гаджето си от гимназията Бет Истман. Започнаха да излизат и тогава дъщеря й беше застреляна, докато слизала от колата си на ферибота. Джули беше на двайсет и осем. Току-що бе получила повишение в „Баркли“ и се бе сгодила.
— Ужасно — отвърнах. — Всичките тези убийства са такива. Безсмислени и хладнокръвни.
— Известно време си мислех, че убиецът има лична информация за всички вас и тогава нещата започнаха бързо да ескалират. Това се случи преди месец — продължи Къстър. — Марино каза, че трябва да пресечем всичко още в зародиш, да изградим обвинение, преди някой друг да го направи. Той ми има доверие, защото сме приятели и познава племенницата ти от дете. Знае историята й и вижда какво се готви. Въпросът е да разберем дали бивш федерален агент и разследващ хакер като Луси Фаринели открива разни подробности, защото може или защото тя ги създава. Като непроследимите съобщения в туитър. Хакването на базата данни. Стрелбата от такава височина, че се предполага, че е от хеликоптер.
— И защо ще го прави?
— Знаеш историята. Предвидима е. Натрупва й се повече стрес в живота, който я изважда от релси. Виждал съм го и преди, ти също.
— Няма история. — Нова вълна от гняв премина през мен. — Някой може да се опитва да натопи Луси, но не е направил достатъчно, за да се вържем. Нищо от това, което описа, не издържа на по-задълбочен анализ.
— Хора са затваряни за доста по-малко. Били са унищожавани. Имахме случай миналата година, сигурно си чула за него. Фермер си орял в полето и изкопал скелет, който се оказал на двайсетгодишно момиче, което изчезнало от Бруклин през 2010 година. Колкото повече се опитвал да е полезен, да събира информация и да помага на федералните, толкова те ставали по-подозрителни. Сега той само разговаря с адвокатите си. Фалира. Пълен парий. Жена му го напусна. Може да бъде довършен за нещо, което изобщо не е извършил, само защото се е опитвал да бъде добър човек. Виждаш ли как става?
— Знам как става. — Осъзнах колко съм разстроена. Бях толкова ядосана, че беше страшно.
— Затова, позволи ми да ти помогна да хванеш лошия, но трябва да стоиш тук, на този стол. — Той потупа сгъваемия стол през пейката, на която се бе облегнал и където бе нагласен зареденият снайпер. — Фасулска работа? Искам сама да разбереш.