Човекът, когото преследвахме, беше опитен, много умел и може би използва пушка, която беше далеч по-умна от мен. Разбрах по трудния начин, че прицелването не беше фасулска работа. Обикновено когато успеех да наглася правилно бялата точка, мръдвах пушката и губех целта. Имаше го и на пръв поглед непреодолимият проблем с траекторията. След няколко часа стрелба по стоящи цели и слушане на глухите удари на медните куршуми в стоманата, Къстър потвърди това, което не исках да е вярно.
На стрелбището нямаше достатъчно висока точка — включително и кулите — от която да се симулира убийството на Джамал Нари. Според Къстър в условия като онази сутрин стрелецът е трябвало да бъде поне на 90 метра над целта. От това разстояние най-много да се чуе съвсем слаб звук от удара на куршума. И той щракна с пръсти, за да ни покаже какъв би бил той.
ЩРАК. Непрекъснато го чувах.
Каза, че ще постъпим глупаво, ако изключим възможността да е стреляно от хеликоптер, а това беше още нещо, което ФБР би използвало срещу Луси. Точен стрелец, експерт по оръжията, а и в четвъртък сутринта, когато Нари бе убит, тя бе във въздуха. Почувствах подмолна тревожност, докато пъхах магнитната карта в слота пред хотелската си стая и отварях вратата. Влязох вътре и хвърлих чантите върху идеално оправеното легло. Светнах лампата, намерих бюрото и бутилка вода, като разсеяно си дадох сметка за мебелите и карираната дамаска. След това включих лаптопа си и седнах.
Отворих сателитна карта на Кеймбридж, която бе обновена преди единайсет минути в осем и петдесет вечерта и намерих къщата във викториански стил на Фарар Стрийт. Беше осветена, високите метални улични лампи грееха. Познах голямата веранда, велосипедите и скутера, вързани за стълбовете, паркираните коли, жълтата лента, обозначаваща местопрестъплението, която още ограждаше двора. Увеличих мащаба и се преместих на север към строителната площадка, където според полицейските доклади кранист бе паднал и загинал в сряда сутринта.
Беше в Съмървил, висока сграда, бетон, стъкло, скеле и почти нищо друго. Потърсих информация. Двайсететажен луксозен комплекс с апартаменти, строителството му бе започнало миналото лято. Разстоянието беше точно 965 метра по въздуха или приблизително хиляда метра от мястото, където Нари се бе строполил на тротоара и бе разсипал пликовете с покупки.
Както обикновено при по-високо строителство имаше кран за повдигане на материали, който по мои изчисления беше 75-метров. Кабината за управление беше в десния ъгъл на кулата и стрелата и единственият начин да се изкачиш до нея, беше фиксираната стълба, обградена с мрежа, която не можеше да предпази от падане, особено ако човекът е издебнат от засада. Не можех да си представя да започвам работния си ден с изкачване по подобно нещо, и то с раница на гърба или с чанта с принадлежности от първа необходимост. Влязох в базата данни на Криминологичния център и намерих случая отпреди три дни — 11 юни.
Арт Руиз, на четирийсет и една години, с травми от удар в плоска повърхност с висока скорост като при падане от високо. Разгледах снимките с него от мястото и от масата за аутопсии. Забелязах скъсано дясно ухо и изтръгнати нокти на ръцете. Това не бяха следи от масивен инфаркт на човек, който се е катерил по стълба и който е паднал в безсъзнание на земята и след това е починал. Прочетох доклада на Джен Гарате и забелязах, че случаят е разследван от Сил Мачадо.
Руиз е бил открит от колеги около осем часа сутринта на 11 юни. Лежал е по гръб в основата на крана. Джинсите и ризата му са били окървавени и раздърпани, едната обувка и каската му са били свалени, раницата му е била на гърба, но едната презрамка е била около лакътя му, а ръцете му били силно изранени. На компютърната томография забелязах, че и двете му рамена са били извадени, но близкият кадър отдясно на лицето му разказваше различна история. Виждаха се съвсем дискретни охлузвания, много слабо видими с розово морав цвят, шито съм забелязвала при ритник с обувка. Обадих се на мобилния телефон на Люк Зенър.
— Трудно е да се разбере в какво се е ударил, докато е падал. Това е една от причините, поради които забавих случая — каза ми той, когато го попитах за нараняванията на краниста. — Както виждаш, има много несмъртоносни наранявания от удар в стъпалата на стоманената стълба и предпазната й решетка. Освен това има стесняване на кръвоносните съдове, очевидно е страдал от асимптомно сърдечносъдово заболяване. Но това не означава, че не му се е завило свят и не е припаднал. Да се катериш на 70 метра височина, си е стресиращо.
— Но може и да е бил изритан. — Отворих нова карта на компютъра си, този път на Еджуотър, Ню Джърси. — Ако някой вече е бил в кабината, е трябвало само да отвори вратата, когато Руиз е стигнал върха. Бързи и силни ритници в главата и той се удря в решетката и губи равновесие, което може да обясни извадените рамене. Раницата му вероятно се е закачвала многократно, а израняванията по ръцете показват, че се е опитвал да се хване, докато е падал. Какво мисли Мачадо?