— Предполагам, че не си чула. От този следобед той вече не работи в участъка в Кеймбридж. Разбрах, че е приел работа в щатската полиция.
— Съжалявам да го чуя. — Но така беше по-добре за Марино, а това значеше и за всички нас.
Още едно високо строителство, още един кран само на няколко пресечки от мястото, където бе убита Джули Истман. Започнах да претърсвам публичните източници за някаква информация. Попитах Люк дали изобщо е обсъждано, че смъртта на Руиз може да е убийство.
— Все още не — каза той.
— А строителната площадка? Предполагам, че веднага е била затворена.
— Да. Нали знаеш какво става, когато се намеси Инспекцията по труда.
— Хм, нещо подобно се е случило и при убийството в Ню Джърси, което е свързано със стрелбата по Нари…
— Чакай малко. И тези стрелби са свързани със смъртта на строителната площадка?
— Така си мисля — отвърнах. — Строителна площадка близо до ферибота на Еджуотър е била затворена два дни преди Джули Истман да бъде убита. Очевидно е имало оплакване от Инспекцията по труда за нарушения и всичко е спряно, докато трае разследването. А стрелбата в Мористаун отпреди шест месеца? Джак Сигал е бил убит, докато е слизал от колата си зад ресторанта му, който е на половин километър от друга голяма строителна площадка с кран.
— И тази площадка ли е била затворена?
— Би трябвало — отговорих. — Сигал е убит на 29 декември, а не знам някъде да се строи по време на празниците. Очевидно не разглобяват крановете, когато работата спира и няма какво да спре някой да се качи и да проникне в кабината.
— За да стреля по хора.
— Най-добрата пусия, на десетки метри във въздуха — отвърнах.
— Въпросът е кой, по дяволите, би се сетил за нещо подобно?
— Някой, който върши много лоши неща от известно време насам и не се страхува от нищо — казах. — С други думи, обучен убиец, най-лошата възможна порода.
Час по-късно в бара във фоайето изстисквах лимон в джин-тоника си, докато Луси пиеше бира.
— Все още ли си убедена, че Медноглавата змия…? — започнах да задавам въпроса си аз.
— Глупаво име — прекъсна ме тя. — Опит за привличане на внимание.
— Убиецът си го е избрал, не медиите.
— Точно така. Открадна профила в туитър на мъртъв водопроводчик и избра име, с което да се подиграе с нас.
— Как тази личност го е сторила? — Следвах логиката на Луси. Избягвах местоименията или някакви уточнения за пола.
— Лесно е, ако знаеш как да изравяш информация и да получаваш достъп до смъртни актове. И трябва да започнем да мислим в тази посока. Всичко е планирано и е нарочно.
— Така ли? Защо точно ние? — попитах, но тя не отговори. — Как ти хрумна, че някой е искал да намерим непокътнат куршум? — Върнах се към въпроса си, докато си мислех какво още ми бе казал Джак Къстър.
Луси беше субективна. Тя беше толкова напрегната, че всеки момент щеше да експлодира. За това си има причина. Тя винаги е имала такава и аз щях да разбера каква е тя.
— Гравираната тройка на куршума трябва да ни накара да си мислим колко още хора ще умрат и дали следващите не сме ние — каза тя.
Мислех си, че ни чакат още четири жертви, докато отпивам от питието си и слушам тракането на експреса. Луксозният хотел от бели тухли „Мадисън“ е близо до релсите в старата част на Мористаун, която се намира само на четирийсет минути път от мястото, на което е била убита Джули Истман. Ресторантът, до който е бил застрелян Джак Сигал, е дори още по-близо, а месец по-рано убиецът е бил в бизнесцентъра на този хотел, за да ми прати съобщение.
Стихотворение от Медноглавата змия, в което се споменава за тих палач и златисти фрагменти. Стихотворение, което отброява минутите. Под лъжичката ми отново започна да трепери от напрежение, сякаш всеки момент щях да повърна.
— Височина от няколко десетки метра. — Споменах това, за да видя какво ще каже Луси. — Как е възможно това в района на Кеймбридж, където е бил убит Нари?
— Казваш го, все едно вече знаеш отговора. — Тя ме погледна.
— Може би го знам. Може би ти ми го подсказа.
— Не съм.
— Търсех обяснение, различно от хеликоптер, особено твоя хеликоптер — отвърнах.