Младежът сви рамене. Не беше изплашен. Не му пукаше. Дори леко се усмихваше.
Марино се върна в джипа и го подкара пак.
— Шибан задник!
— Е, ти му даде да разбере — казах иронично.
— Какво им става на хлапетата напоследък? Не ги възпитават правилно. Ако беше мой син, щях да му наритам смотания задник.
Не му напомних, че единственото му дете, Роко, който бе мъртъв, беше закоравял престъпник. Марино му наритваше задника редовно и нищо не постигна с това.
— Днес ми изглеждаш много нервен — отбелязах.
— Знаеш ли защо? Защото си мисля, че си имаме работа с някакъв шибан терорист, който ни се разхожда под носа. Това ми казват инстинктите, а ужасно ми се ще да не съм прав. С Мачадо имаме търкания по въпроса.
— И кога точно започна да си мислиш това?
— След втория случай в Джърси. Имам много лошо предчувствие, че Джамал Нари е третият.
— Терористите обикновено поемат отговорност — припомних му. — Не остават анонимни.
— Невинаги.
— Ами враговете?
Върнах си към причината ваканцията ми да бъде отложена и по всяка вероятност съсипана. По-важното беше, че имах нужда Марино да се съсредоточи върху това, което се случваше пред очите ни, а не да прави връзки със случаи в Ню Джърси, тероризма или нещо друго.
— Предполагам, че след сполетялата го публичност Джамал Нари се е сдобил с някой и друг противник — добавих.
— Нищо, което да се връзва с това, което вече знаем. — Марино зави по Ървинг Стрийт.
Лек ветрец разклащаше дърветата и сенките им се движеха по огрения от слънце тротоар. Трафикът беше спорадичен — една-две коли, мотопед и голям покрит камион, зад който се бе прилепил Марино и надуваше клаксона, за да го подкани да кара по-бързо. Камионът отби, за да го пусне да го задмине и Марино настъпи газта.
Той беше във видимо лошо настроение. Съмнявах се, че се дължеше само на така наречените „търкания“ с Мачадо. Нещо се случваше. Може би Марино беше уплашен, а прекалено много се стараеше да покаже, че не е.
— А и раздуханият проблем с ФБР е от преди една година — припомних аз. — Защо ще удря сега? Повечето са го забравили. Включително и аз.
— Не знам как си го забравила след начина, по който той се държа с теб в Белия дом. Обвини те, че продаваш части от трупове, каза, че аутопсиите са печалбарство и прочее глупости. Каква ирония — онова, за което те бе подгонил, ще му се случи всеки миг.
— Сам ли е живеел? — попитах.
— Има втори брак. Джоана Кадър. Била му е ученичка в гимназията, а сега работи там като психолог. — От гневен Марино бе станал потиснат. — Започнали да се срещат преди две години, след като той се развел. Няма нужда да ти казвам, че тя е много по-млада. Запазила си е фамилията, след като се оженили, по очевидни причини.
— Какви очевидни причини?
— Фамилията му е Нари. Мюсюлманска е.
— Не е задължително. Може да е италианска. Той мюсюлманин ли е бил?
— Предполагам, че федералните са си мислели, че е и затова са го подгонили.
— Бяха го подгонили заради компютърна грешка, Марино.
— Важно е как изглежда, а и предположенията, на които са се предоверили. Ако хората са го възприемали като мюсюлманин, може би това има нещо общо с причините за убийството му. Особено след като Обама идва тук и фактът, че Нари се е срещал с него в Белия дом миналата година. След атентата на маратона хората тук са много чувствителни на тема джихадисти и всякакви отрепки екстремисти. Може би си имаме работа с отмъстител, който убива хората, които според него трябва да умрат.
— Джамал Нари е бил мюсюлманин, а сега изведнъж се превръща в джихадист и ислямски екстремист, който е гневен заради войните в Ирак и Афганистан.
Той стисна устни и мускулите на челюстта му се свиха.
— Какво се случва с теб, Марино?
— Не съм обективен по този случай, ясно? — изригна той отново. — Всичко това с Нари събужда лоши чувства у мен и съм безсилен да го спра. Виж го какъв е бил, а какво получава в отплата? Екскурзия до шибания Бял дом? Да не би да го видим скоро и на корицата на „Ролинг Стоун“?
— Не е заради него, а заради атентата. Заради убийството на полицая от Масачузетския технологичен институт, който си е седял в патрулката, не правел никому нищо, просто е бил дежурен. И ти си можел да бъдеш на негово място.
— Скапани терористи! А ако ФБР си бяха направили труда да ни кажат, че са в района на Кеймбридж… Искам да кажа, че след като научи такава подробност, никое ченге не би си стояло просто ей така в колата, защото става мюре. Нямаше и шест месеца, откакто се бях върнал в полицията и се случва нещо подобно. Убиват хладнокръвно хора, откъсват им краката с бомби. Сега светът, в който живеем, е такъв. Не знам как да го приема.