— И на теб не ти се струваше странно американка, която работи в Куонтико, да говори така? — Внимавах думите ми да не прозвучат като обвинение. Забелязах, че сервитьорката си събира нещата иззад бара и й направих знак да ни донесе сметката.
— Бях в колежа — каза Луси. — Тя беше много убедителна и манипулативна, признавам. Смятах я за много готина. Може би просто не съм се замисляла. А и бях бунтарка, мразех правилата.
„Някои неща никога не се променяха.“ Но й казах:
— Нека се фокусираме върху това, което се случи, след като всички решиха, че е загинала в хеликоптера.
Настъпи тишина, докато сервитьорката оставяше сметката пред мен и след това бързо се изнесе.
— Кари може да не е заминала веднага за Русия — продължи да говори тихо, но разпалено Луси. — Но е била там поне през последното десетилетие, вероятно и по-дълго. Била е част от руска разузнавателна служба, прословута с точните си стрелци, които носят качулки и нямат отличителни знаци по камуфлажните дрехи. До началото на миналата есен Кари е била в Киев.
— Откъде би могла да знаеш…?
— Когато ти започна да имаш проблеми с кредитната карта, заподозрях, че сървърът ни е хакнат — каза Луси. — Проникването е станало през твоята банка. По-специално хакерът бе вкарал вирус в криптиращата програма, която се използва при сигурните сайтове и трансакциите през интернет.
— Като покупки онлайн.
— Брайс — каза тя. — Всичко започна, след като той използва личната ти банкова карта, за да си купи нов лаптоп през март. Кари е прихванала паролата му. Само че отначало не знаех кой е. Но разбрах, че е някой много добър.
— А продължилите кражби от кредитната ми карта? — Не бяха големи суми, не такива, каквито биха могли да бъдат, и това ми се струваше странно.
— Уловка — каза тя. — Кари е искала да види дали ще сменя паролата на Брайс и като не го правех, тя е приемала, че не знам за проникването в базата данни на Криминологичния център. Продължавах открито да предлагам да използваш пластмасата и някой е получавал информация, за да извършва измами. Пратих имейл на Брайс за това, писах го и на Бентън.
— Защото си искала тя да види тези съобщения. Защото знаеш как мисли тя.
— Действа и в двете посоки.
— Тя беше твоя учителка — казах.
— Трябваше да съм много внимателна, за да не разбере, че съм я разкрила, че всеки път, когато влиза в нашия сървър, аз се опитвам да я проследя.
— И ти си оставила това да продължи да се случва. И днес не смени паролата на Брайс.
— Не можех. Не и ако исках да разбера кой прави това.
— Но ти го знаеш отпреди, Луси.
— Трябваше да я проследя и бързо успях да вляза в имейла на Кари, във всичко — каза тя и аз вече не можех да повярвам какво ми казва.
Тя беше обсебена. Беше пристрастена към играта, която само Кари знаеше как да играе с нея.
— А тя е влязла във всичко наше. — Опитвах се да й обърна внимание на това, което тя не виждаше. — Тя е получила достъп до изключително поверителни документи, сред които е можело да има осигурителни номера, профили от социални мрежи, лични данни и адреси, които са й дали лесна възможност да се появи някъде след нечия смърт и да открадне самоличността на някой човек, на който тя вече няма да му трябва, като например да му отмъкне регистрационния номер на колата или профила в туитър.
Парчетата от пъзела просто започнаха да се нареждат. Съобщенията, които получих в туитър, от откраднатия профил на починал човек; регистрационен номер, отмъкнат от друг мъртвец, върху кола, забелязана на ферибота в Еджуотър в деня преди Джули Истман да бъде убита, а сега вероятно намерена на марината в Марбълхед Нек. Данни, откраднати от хора с връзки в Масачузетс.
— Как си могла да я пуснеш в нашия сървър? Защо изобщо си допуснала да получи възможност да подправя информация? — Това би било невъобразимо бедствие, достатъчно, за да затворят центъра.
— Брайс няма достъп, който му позволява да променя каквото и да е по сървъра — каза тя. — Той може да вижда определена информация, но не може да я променя или трие. Освен това редовно архивирам данните. Погрижих се всичко да е подсигурено.
— ДНК профилът ти беше променен. За това трябва нещо повече от достъп за разглеждане.
— Кари вече е изхвърлена и аз възстанових базата данни в предишното й състояние.
— Значи тя е намерила пътечка за влизане, през която е можела да причини огромни поразии. Струва ми се, че си се увлякла в своята кибервойна и си подценила врага.
Луси срещна погледа ми. Не ми отговори, защото не можеше.
— И къде е била тя, когато всичко това е започнало? — попитах. — Взаимното шпиониране. Играта на хакерство, която я е пуснала през задната ни врата.