— Била е в Киев до миналата есен.
— И какво я е накарало да го направи след толкова години? — повторих въпроса си.
— Знаела е, че е време да тръгва, че Янукович ще избяга от Киев и от Украйна и тя няма да е там, когато това стане. Това прави Кари. Играе от тази страна, която най-много я устройва за момента. Съюзява се със силни мъже. Силни патриарси, силни хищници, силни политици.
— Като конгресмен Росадо? — попитах аз.
— Пране на пари, наркотици — продължи тя. — Стотици милиони, изнесени от Русия, които той препира през недвижими имоти. Кари не се е свързвала с него в САЩ. Това е станало преди три години. Росадо си е намерил страхотен кризисен пиар в нейно лице. Тя е човек с огромни способности да манипулира интернет и да се погрижи за бъркотиите, да направи каквото е необходимо. Само че тя има един недостатък. Не е независима. Тя е паразит. Винаги е била такава. Тя е слаба и с течение на времето нарушава собствените си правила.
Въпреки че изглеждаше разстроена, Луси като че ли се хвалеше. Сякаш бе отново впечатлена.
— Предполагам, че си е сменила името. — Взирах се в лицето на Луси за някакви знаци на това, което подозирах.
— Никой вече не я търси, а и преди не я е търсил. Но тя има множество фалшиви имена и аз съм ги дала всичките на Бентън.
— Значи той знае.
— Вече да.
— Нямаше как да знам. За първи път чувам за всичко това, а не биваше да става така.
— Преди убийствата на Джамал Нари и Грейси Смитърс никога не ми бе хрумвало, че тя е застреляла Джули Истман и Джак Сигал — обясни Луси. — След това ти получи съобщението в туитър за Деня на майката и аз го проследих до хотела.
„Тик-так, докторе.“ Същият език като в поемата, която Кари Гретхен ми бе пратила от Кърби преди тринайсет години.
— Трой Росадо завел Грейси Смитърс в семейната къща в Марбълхед Нек, след като тя се измъкнала през прозореца. — Луси ми разказа всички подробности, които не бе получила с честни средства. — Взел я с превоз, който платил с кредитната си карта. Има го в имейли, които Кари е изтрила, но както знаеш, нищо не може да бъде изтрито напълно.
— И тя също го знае, нали? Кари знае всичко, което знаеш и ти.
— Грейси е нямала представа какво наистина представлява това малко лайно Трой, докато нещата не излезли извън контрол, когато останала насаме с него в пустото имение. Тогава се намесила Кари, както винаги прави. — Луси беше прекалено превъзбудена и прекалено убедена в подробностите, в които нямаше как да знае със сигурност.
— Тя убила Грейси. И след това убила и Ранд Блум и отвлякла Джо Хендерсън.
Кари си беше все същото чудовище, но на мен ми се струва, че е станала още по-лоша и че Луси е по-уязвима отвсякога.
— Както може би знаеш, яхтата е била открадната — каза тя.
— Не знаех — отвърнах и ми хрумна нещо друго.
— Кари не може да бъде проследена чрез нея и Грейси няма как да проговори — каза Луси. Но въпросът ми не ми даваше мира.
— Защо сме тук? Защо наистина? — попитах. — Да не би да си се надявала, че ще я намериш тук?
— Че защо ще бъде тук?
— Защото ние сме тук. Защото ти си тук. Искаш да се срещнеш с нея.
Луси взе сметката, плати я в брой и аз бутнах стола си назад.
— Не разбираш ли какво правиш? — понечих да я попитам, но тя се взираше в телевизора от другата зад бара. Беше като хипнотизирана.
— Мили боже — промълви. — Можеш ли да повярваш?
Не чувах какво говореше журналистът, но виждах снимки от въздуха на лъскава бяла голяма яхта на фона на бряг, който ми приличаше на този във Флорида. Последваха бързи кадри с Боб Росадо в Овалния кабинет, в Розовата градина и на бюрото му в Конгреса във Вашингтон, след това огромната порта на имението му в Западен Палм Бийч. Той беше мазник, оплешивяващ и едър, в ръчно ушит костюм, който лъщеше прекалено много. Носеше златен безвкусен часовник.
„Конгресмен Боб Росадо беше мъртъв“, казваше текстът, който течеше в долната част на екрана. „Гмуркал се със семейството си във Форт Лодърдейл в късния следобед. Нямаше официална информация за причината за смъртта, но според източници на телевизията ставало въпрос за вероятна повреда в екипировката.“
44.
Когато влязох в стаята си, седнах на леглото и пак позвъних на Бентън. Той не вдигна на домашния ни телефон, а обаждането на мобилния му отиде право на гласова поща. Написах му имейл, но реших да не му го пращам.
Луси твърдеше, че Кари е била изключена от сървъра на Криминологичния център, но аз не можех да се преодолея. Точно в момента нямах доверие на нищо. Пратих имейл, който казваше само „Обади ми се, моля“, но после се притесних, че през ай пи адреса бих могла да бъда проследена до хотела. Но пък Кари сигурно вече знаеше, че сме тук. Бяха пратени имейли, в които това се съобщаваше. След това пратих съобщение на Бентън, но пак не получих отговор. Марино очевидно беше в шумен бар, когато най-накрая звъннах и на него. Подозирах, че е с Джак Къстър.