— Видя ли новините? — попитах.
— Каних се да ти се обадя. Станало е около осемнайсет часа и чак сега към полунощ чуваме за него? Странно, не мислиш ли?
— Като се има предвид кой е, не е странно. Но смъртта му е прекалено съмнителна.
— Може да е получил инфаркт. — Марино не беше в добра форма. — Това е водеща причина за смърт при гмуркане.
Не беше вярно, но нямах намерение да споря.
— Разбира се, поръчай ми още едно — каза той на някого. — Извинявай — каза пак на мен. — Трябваше да си тук с нас. Има състезание по караоке и наградата е петстотин долара.
— Надявам се, че няма да пееш.
— Не си ме чувала под душа. — Беше пиян. — Друга хипотеза? Кислородната му бутилка. Може да е била пълна с прекалено силна кислородна смес, която е запалима.
— Хипотезите без основания са безсмислени. Уморих се от хипотези. Уморих се от тях, Марино.
— Просто казвам.
— Не мога да се свържа с Бентън.
— Не съм говорил с него.
Понечих да го попитам защо пък му е било да говори с него. Марино не можеше да понася Бентън и аз се почувствах сама.
— Звучиш разстроена. Искаш ли да дойда в хотела? — надвика той шума.
— Наистина ли не мислиш, че се натрупаха прекалено много случайности? — попитах пак.
— Какво? — Говореше прекалено силно и аз си намалих звука на телефона.
— Че Росадо е умрял точно сега? В светлината на всичко станало? Вероятно всеки миг са щели да го арестуват, както и сина му.
— Не знам…
— Е, аз знам.
— Човек като него? Политици като него са недосегаеми, а съвпадения се случват. Може да е някаква справедливост свише — каза той. Усетих, че излиза навън, където беше по-тихо. — Не звучиш добре.
— Нищо ми няма.
— Звучиш ми ядосана. Ама че дълъг шибан ден, мозъкът ни се стопи от жегата.
Попитах го дали Луси му е казала за Кари.
— Мамка му.
Млъкнах, а той отговори безцеремонно:
— Да, говорих с нея по-рано преди двете да отидете в бара. Каза, че ще разговаря с някаква сервитьорка или нещо подобно и оттам се почна. Не ми е приятно да го кажа, но това не е сто процента новост. И преди това чувах разни брътвежи, които ме наведоха на мисълта, че Кари пак е в главата й. Сещаш се какво имам предвид под това, нали?
— Боя се, че да.
— Помня го, като че ли беше вчера. Не мога да намеря подходящата дума за това. Нещо хипнотично е, като Сенгали.
Беше Свенгали, но не го поправих.
— Да, пристрастяващо. Няма спасение от хора, които успяват така да ти влязат под кожата. Като Дорис.
— Съжалявам за Бет Истман. — Все още не му го бях казала.
— Беше първото ми сериозно гадже. Невероятно е, като се погледнем сега. Донякъде ми се ще да не бе станало и истината е, че няма връщане назад. Помня, когато беше в комисията за крал и кралица на абитуриентския бал и всякакви такива неща — каза завалено Марино. — А нещата, които Луси казва за Кари, са просто абсурдни както и да ги погледнеш, докторе. Според мен тя трябва да отиде на психотерапевт и да си намери дяволски добър адвокат.
Не отговорих и той замълча за кратко. След това каза:
— Нали не ми казваш, че й вярваш, че мислиш, че трябва да преследваме шибан призрак?
— Няма физически доказателства, че Кари Гретхен е мъртва — отговорих. — Само косвени и дълго мълчание, което може много добре да се обясни, ако наистина е живяла в друга страна през последното десетилетие или пък по-дълго.
— Луси има нужда от психотерапевт и адвокат, докторе. И то от най-добрите. Знам, че тъпаците от ФБР душат около нея. Някакъв костюмар ми се обади да ме разпитва, но не му казах нищо.
Чух щракване на запалка.
— Много неща се случват в живота й и може би не мисли трезво — каза Марино. Той беше за Луси като голям брат, като чичо, който я бе учил да стреля, да кара колата му и да управлява мотоциклет, а тя бе научила него на толерантност. — Нали се сещаш, за племенника на Джанет. Вече са му направили стая, а Луси не иска дете. Нека сме честни, сигурно никак няма да я бива като родител.
Сълзи опариха очите ми. Той е знаел преди мен. Чувах го как пуши. Казах му да се пази и да не стои до късно. Седнах на ръба на леглото и се взрях в телефона си, докато зрението ми се замъгли. Виждах тъмния път, разделящ офисите на ФБР от стрелбището, после полянката, барбекютата и масите за пикник под гъстите корони на дърветата. Вятърът беше влажен и миришеше на лято. А когато подухваше в листата, се чуваше звук като от дъжд. До мен достигаха гласовете им. Чух драсване на клечка кибрит.