— Има ли причина да не бъде?
— Значи не си с него. — Струваше ми се, че носът й е запушен, изглеждаше разстроена, като след плач.
— Не. Извинявай, че ти звъня толкова рано. Събудих те. Надявах се да говоря с него за случая с Росадо във Флорида.
— Предположих, че си с него. — Гласът й трепереше, звучеше потисната.
— Не, в Ню Джърси съм — отговорих.
— Разбирам. Джон е там. Не знам какво точно се е случило, но мога да ти кажа, че той беше под огромен стрес. Излетя от вратата снощи като подгонен прилеп веднага щом му звъннаха по телефона.
— За конгресмена ли?
— Беше няколко минути преди седем вечерта.
По това време бях на стрелбището и Бентън не си вдигаше телефона.
— Знаеш много добре колко мрази ЦРУ, защото любимото им забавление е да го тормозят. Шпионират го, обвиняват го, че издавал информация — каза тя. Не знаех, че е толкова параноична.
Всъщност звучеше като човек в истерия.
— И знаеш ли какво казах? Казах му: Джон, с какво си по-различен от тях? Живееш в тайни, лъжи и заплахи от затвор. Не ми пука дали някой ни подслушва телефона. Следващата седмица ставам на петдесет и… Животът е кратък и няма нужда да ти го казвам. Ще говориш ли с него?
— За какво по-точно?
— Кръвното налягане и холестеролът му са до небето. Пръстите на ръцете му не се кръвоснабдяват достатъчно от стрес. Бетаблокерите му трябва да се сменят, защото пулсът му е толкова бавен, че всеки миг ще спре. Не бива да се гмурка! Изрично го предупредиха!
— Той има намерение да се гмурка?!
— Взе си екипировката. Ти как мислиш? Това е против всички лекарски забрани, но знаеш го какъв е. След всичко, което вижда, и знае много добре какво убива хората, не вярва, че това се отнася за него! — Тя започна да хлипа. — Снощи имахме голям скандал, преди да излезе. Моля те, не му позволявай! Не искам да загубя съпруга си.
46.
Дръпнах стола далеч от френския прозорец и излязох на балкона.
Бетонът под босите ми крака беше топъл и сух.
Знаех какъв инат можеше да бъде Бригс, но гмуркането беше изключено точно сега, когато се провеждаше напрегнато подводно претърсване. Беше истински офицер, безстрашен. Мислеше се за непобедим. Беше небрежен съм остаряването и крайно горд. Трябваше да го откажа.
Обгърна ме неподвижен топъл въздух, докато проверявах приложението с прогнозата за времето на телефона си. Беше вече 30 градуса в пет часа сутринта, по-топло, отколкото в Южна Флорида, където температурата беше приятните 22 градуса, очакваха се и бури следобед. Чуваше се неспирен шум от трафика, като силен прибой или вятър. Далекопроводът звънтеше. Щом се налагаше да се гмурка, значи нещо трябваше да се вземе от водата и аз се чудех какво е то.
Погледнах надолу към осветения плувен басейн, който беше син като тюркоаз в горещия мрак четири етажа под мен. Едвам виждах червените чадъри, разхвърляни като големи цветни бонбони, и белите шезлонги, подредени като клавиши на пиано. Върнах се в хладната стая и проверих полетите към Форт Лодърдейл. Имаше постоянна линия на „Върджин Америка“ на два часа и половина.
Ще се кача на самолета, но още нямаше да казвам на Луси. Тя щеше да се опита да тръгне с мен, а не можеше. Тя щеше да настоява да прати частен самолет, но аз нямаше да й позволя. Каквото и да ставаше, тя не биваше да бъде въвличана, защото вече беше. Кари Гретхен. Луси все още имаше чувства, стари и силни. Любов, омраза, страст, убийствена омраза, каквото и да беше, то бе смъртоносно не само за нея, но и за всички останали. Сложих капсула в машината за еспресо. Слушах как горещата вода се изпомпва през цедката, докато премислях разговора ни от снощи, спомнях си погледа й, това, което разбрах от него. Помирисах силната бразилска смес, която течеше в стъклената чаша, докато резервирах самолетния си билет.
Щях да кажа на Луси какво правя чак след като излетя. Двамата с Марино трябваше да се приберат. Трябваше да стоят настрана. Без да свалям шортите и потника, навлякох спортни панталони и блуза върху тях. Пропуснах душа. Не си направих труда да се гримирам. Знаех какво да направя. Взех си еспресото — черно, с кафеникава пяна на повърхността.
Тъкмо се канех да се обадя пак на Бентън и той ми позвъни. Правилно бях предположила къде е и защо. Росадо е бил убит. Бил е застрелян. Бригс бе пристигнал около полунощ и е направил аутопсията. Причината да не е довършена все още била, че от дъното на мястото на гмуркането не са иззети биологични доказателства.
— Пушката е при нас — продължи да обяснява Бентън. — Беше на яхтата. PGF 300 Уин Маг със спирачка на дулото и куршуми от мед, лъснати като бижута.