— Убивало й се е, независимо дали го е планирала или не — каза той. — След това пък не й се е искало да убива детектив Хендерсън, след като той се е появил. Било й е по-забавно да го отвлече и да го измъчва. Напомни ни, че може да бъде и почтена, защото дълбоко в себе си тя е такава. Мотивацията на хора като нея няма почти нищо общо с ползата. Част от нещата са обмислени, други — не. Но тя има ендшпил, цел. Това е Луси. Кари се е върнала заради Луси.
— И какво смята да направи? — Мисълта за това така ме вбеси, че едвам говорех. — Какво точно иска проклетата кучка?
— В извратените си фантазии може би си представя, че двете пак ще се съберат.
— Луси е в огромна опасност.
— Всички сме. Може би дори повече от нея, честно казано. Кари иска да се добере до нея и ние й пречим. Всъщност ние сме оръжията, които тя може да използва, за да я нарани.
— Кари била ли е на яхтата, когато Росадо е бил убит?
— Трябва да е била.
Влязох в банята, за да си взема несесера с тоалетните принадлежности, докато Бентън ми разказваше за последствията от стрелбата. Настъпила такава паника и такъв хаос, че не станало ясно веднага, че Трой го няма и може би Кари е с него.
— На яхтата имало надуваема лодка, която също била изчезнала — каза Бентън, докато закопчавах ципа на чантата си. — Предполага се, че е избягал с нея. Екипажът е бил на щурвала и в кухнята по време на стрелбата и не са могли да видят никого на най-горната палуба, освен ако специално не са наблюдавали тази част от яхтата, което те не са правили. Ако стрелецът е бил на хеликоптерната площадка, той е стоял на единайсет метра над водата и на шейсет метра от мястото, на което е бил убит Росадо.
— Тази яхта трябва да е много голяма.
— Петдесет и два метра е дълга.
— Защо хеликоптерната площадка? Защо се смята, че е стреляно оттам?
— Там е намерена пушката. В ниша, в която се съхранява летателна екипировка, надуваеми жилетки, допълнителни слушалки, такива работи. Току-що ти пратих снимки от моргата и клипът, заснет от жена му. Тя снимала, докато съпругът й се гмуркал. Дълъг е само две минути. Когато разбрала, че нещо лошо се е случило, спряла камерата.
Гледах, докато говорехме. Празният развълнуван тъмносин океан, червен флаг върху жълта платформа, която се люлееше над вълните. Чувах гласове зад кадър, които говореха за разрязването на още един пъпеш. Жена — вероятно Илейн Росадо — казваше на човек от екипажа, че пъпешът не е достатъчно изстуден и иска още едно мартини. След това насочваше камерата към съпруга си, отначало ръцете й бяха нестабилни, след това ги овладяваше.
Видях го във висока резолюция, рядката му тъмна коса бе полепнала по оплешивяващия череп, яките му челюсти и брадичката бяха почернели и обрасли с няколкодневна брада. Кехлибареното стъкло на маската му бе обърнато право към обектива. Той държеше управлението на надуваемата жилетка, докато не се почувства удобно плаващ на повърхността. Прибоят беше силен и регулаторът беше в устата му.
— Добре ли си, скъпи? — викна жена му. — Изглежда опасно. Може би трябва да се върнеш и да пийнеш нещо! — Тя се засмя.
Той направи кръг с двете си ръце над главата — универсалния гмуркачески знак, че всичко е наред. Нямаше проблеми и той плаваше на повърхността и чакаше да се спусне по въжето. Натиснах пауза.
— С кого се е гмуркал? — попитах.
— Първоначално инструкторът се е спуснал, за да се увери, че всичко е както трябва край потъналия кораб, че няма други гмуркачи, особено с харпуни. Както знаеш, във Флорида е законно да се лови с харпун и гмуркаческа екипировка и са ставали инциденти. Има както сериозни наранявания, така и случаи с фатален край. Преди ден е бил прострелян човек в този район.
— Двайсет и седем метра е много дълбоко гмуркане само заради едното разузнаване — отвърнах. Росадо е трябвало да чака на повърхността поне десет минути, това също е доста време, когато вече е поставил регулатора в устата си. Щял е да изсмуче доста въздух за десет минути.
Хрумна ми, че инструкторът може да не е искал да бъде край него. Може би е замесен в убийството. Казах това на Бентън.
— Няма доказателства за това и не мисля, че е така — отвърна той. — Очевидно за него е обичайна процедура да проверява мястото, за да е сигурен, че никой не се гмурка там, че е безопасно, че видимостта е добра. Австралиец, който работи на яхтата на пълен работен ден. Предният ден напълнил кислородните бутилки, проверил цялата екипировка.
— Колко въздух е имало в бутилката на Росадо.
— Започнал е с две атмосфери.
— А когато е умрял?
— Не знаем и след няколко минути ще разбереш защо.