Выбрать главу

Пуснах пак видеото. Росадо плаваше сам. Погледна монитора на компютъра на китката си. Главата му леко се наклони напред и надясно и в следващия миг лежеше по очи върху водата. Току-що е бил прострелян. Върнах назад и изгледах отново и отново тази част, като си припомних какво бе казал Джак Къстър за тестовете от хиляда метра. Ако е прекалено далеч, винаги може да приближим огъня. Снайперистка терминология.

Когато стрелецът се опитва да улучи целта, той може да стреля многократно, като преизчислява данните и всеки следващ изстрел попада все по-близо до мишената. Гледах за цопвания във водата, за водовъртежи около Росадо. Тъмносинята вода се повдигаше и спускаше, вълнуваше се и се успокояваше, докато той се поклащаше както си беше с маската и регулатора в устата и чакаше, отметнал назад глава и оглеждайки се наоколо.

Ето го. Леко плисване, все едно малка рибка изскочи на повърхността. Върнах и го пуснах отново. Цопване все едно някой хвърли камък. На около три метра от Росадо видях още едно плисване, този път по-близо до него и той като че ли го усети. Обърна се наляво и веднага след това падна по очи. Три секунди по-късно се чуват два силни пукота.

Той бе повдигнат изцяло над водата и се завъртя във въздуха като омаломощена жаба. Прегледах по-внимателно този момент, като увеличих образа, и забелязах пръски кръв на яркия син фон, когато тялото му се изстреля от излизащия газ под налягане. Регулаторът излезе от устата му, маркучът се замята наоколо, преди да се откъсне от маската и управлението. Той потъна във водата, главата му беше вдлъбната и част от нея отнесена.

— Боб? Мили боже! Боб! Какво става! — пищеше жена му и след това вече нямаше звук и картина. Отворих друг файл със снимка от съдебната медицина на окръг Броуърд.

Входната рана беше отзад на черепа, точно вдясно от връзката между оксипиталната и париеталната кост, малка тангенциална дупка. Медният куршум с отворен връх се разширяваше при удар и четирите му венчелистчета предизвикваха огромни поражения, докато се врязваха през оксипиталния, темпоралния и предния лоб. Патронът бе излязъл през лявата страна на мандибулата, която липсваше, както и повечето от зъбите и част от черепа.

— Балистичната крива сочи надолу от дясно на ляво — казах на Бентън. — Трябвали са поне четири изстрела. Ако пуснеш видеото отново и се загледаш, ще видиш как стрелецът приближава огъня към Росадо. След това два бързи изстрела улучват кислородната бутилка. Този случай не прилича на другите. Като се има предвид, че Росадо е бил движеща се цел, която се е люлеела на силния прибой, но не ми изглежда същото. Не вярвам, че е.

— Трой — каза Бентън. — Някой, който не е толкова опитен и умел със снайпера и въобще с оръжията.

— Стрелба за забавление — реших аз. — Почти цял пълнител е изстрелян само от двайсетина метра.

— Подозирам, че улучването на кислородната бутилка е било нарочно, за да ужаси наблюдателите и да се подиграе на жертвата, да я унижи. На Кари подобно нещо би й се сторило забавно, да го гледа как се издига и се върти във въздуха. Вероятно е подучила Трой да го направи.

— Не мисля, че тя е стреляла. От това разстояние и с дигитален мерник трябва да е бил някой, който не знае какво прави, който е дори по-зле от мен вчера. Но защо е бил убит?

— Защо са убити всички останали?

— Ти ще се гмуркаш ли? — попитах.

— Ще търсим доста неща. Маската, управлението и кислородната бутилка, липсва и пълнителят на пушката, както и гилзите. Катерът на Военноморските сили ще ни вземе веднага щом съмне.

— Всичко ли приготви, преди да тръгнеш? — Представих си чантите ни с гмуркаческа екипировка и багажа ни до пътната врата, където ги бяхме оставили рано сутринта в четвъртък.

— Мислех си да ги оставя тук в апартамента. Затова взех и твоите. Защо?

— Вземи моите с теб на лодката.

— Не, Кей.

— Не можеш да позволиш на Джон да се гмурка. При последните медицински прегледи му откриха проблеми, Бентън. Доста проблеми. Не искаме да му се случи нещо, както и още усложнения по този случай, ако му стане зле, докато помага при събирането на доказателства.

— Желая ти успех, щом искаш да го спреш.

— Ще му се обадя, но ти трябва също да му кажеш. Аз съм напълно в състояние да свърша всичко необходимо.

— Няма нужда да слизаш долу. Не искам да го правиш.

— Някъде долу има зъби и кости.

— Мога и аз да ги потърся — каза Бентън. — Няма нужда ти да го правиш.

— Биологическите доказателства са под моята юрисдикция.

— Да не би сега пък да ми даваш заповеди?