— Не го приемаме. Но те моля засега да успокоиш топката. Да поговорим къде е живял Джамал Нари.
— В апартамент с една спалня. — Тъмните очила на Марино бяха насочени неотклонно напред. — Преместили се там, след като се оженили.
— Тази част на Кеймбридж е скъпа — отвърнах.
— Наемът е три бона. Но по незнайни причини това за тях не е проблем. Може би защото след като са му забранили да преподава, е осъдил училището за дискриминация. Така се връзва, нали? Не знам какво е било обезщетението, но ще разберем. По всичко личи, че е живеел малко по-добре от средностатистически гимназиален учител.
— Това Мачадо ли ти го каза?
— Получавам информация от много места.
— И къде е била Джоана Кадър тази сутрин, когато съпругът й е умрял?
— В Ню Хемпшър. По нейните думи е отивала към някакъв аутлет. Пътува насам.
Той пак се бе вкиснал и отказваше да ме погледне.
— Знаеш ли, че в девет сутринта вече е имало съобщение в интернет, че на Фарар Стрийт може би е убит мъж? Било е споделено в социалните мрежи още преди убийството да се случи.
— Хората непрекъснато объркват часа, в който си мислят, че нещо се е случило.
— Въпреки това — отвърнах аз — трябва да знаете точно в колко часа е дошло обаждането на телефон 911.
— Точно в десет и две минути — каза той. — Жената, която забелязала трупа на тротоара, каза, че го е видяла да спира и да започва да разтоварва покупките от колата си около десет без петнайсет. Петнайсет минути по-късно го зърнала на земята зад автомобила му. Решила, че е получил сърдечен удар.
— А как някой е узнал още преди полицията да бъде уведомена? — настоявах аз.
— Кой ти каза?
— Брайс.
— Може би и той се е объркал. Няма да му е за първи път.
— За съжаление, днес се налага да се тревожим и за учениците — казах аз, когато намалихме на едно кръстовище. — Ако си учител или работиш в училище, можеш да станеш мишена на някой тийнейджър, та дори и на по-малък хлапак. Колкото по-често се случва, толкова повече се вдъхновяват.
— Това е различно. Знам за това — отвърна той.
Човек, тръгнал на крос, мина по пешеходната пътека и понечи да завие по Фарар Стрийт, но очевидно забеляза полицейските коли и новинарските бусове. Вдигна очи към небето, където кръжаха няколко хеликоптера на около триста метра. Затова бегачът пое по Скот Стрийт, като нервно надничаше през рамо, докато набираше скорост.
— Очевидно трябва да проверим и учениците му, както и тези, с които е контактувала съпругата му — добавих. — Ти говори ли с нея?
— Още не. Знам всичко това от Мачадо. Според него тя звучала шокирана и разстроена. — Марино най-накрая ме погледна. — С други думи, направо била съсипана и всичко изглеждало искрено. Споменала някакво момче, на което помагала. Казала, че няма причина да смята, че той би наранил някого, но май си падал по нея. А може Нари да е бил застрелян и при опит за грабеж. Това бяха предположенията й.
— Казала е, че е застрелян?
— Мисля, че го научила от Мачадо. Не останах с впечатлението, че вече го е знаела.
— Трябва да се уверим.
— Благодаря, че ми помагаш да си върша работата. Май няма да успея да си нарисувам цялата картина без теб.
— Да не би да си ми сърдит, или просто си гневен на терористите като цяло? Защо с Мачадо не се разбирате?
Той не отговори. Засега щях да го оставя на мира по този въпрос.
— Значи Джамал Нари отишъл да пазарува. — Взех си айфона и отворих интернет търсачката. — Това обичайно събитие ли е било за четвъртък сутринта през лятото?
— Джоана каза, че не — отвърна Марино. — Отишъл да вземе повече запаси, защото заминавали за Стоу, Върмонт, май че на дълъг уикенд.
За Джамал Нари пишеше в уикипедия. Имаше и множество статии за сблъсъка му с ФБР и пътуването до Белия дом. Петдесет и три годишен, роден в Масачузетс, семейството на баща му произхождаше от Египет, майка му беше от Чикаго. Талантлив китарист, учил в престижния музикален колеж „Бъркли“ в Бостън, свирил в музикален театър и в групи, докато не решил да уседне и да преподава. Хорът, който ръководел в училище, се смятал за един от трите най-добри в Нова Англия.
— Тук вече е пълна бъркотия — реших аз, когато стигнахме до местопрестъплението.
Познах двата хеликоптера точно над главите ни — бяха на Канал 12 и Канал 5. Имаше над десет коли — с обозначителни знаци и без тях, плюс няколко новинарски буса и други превозни средства, които може би бяха на репортери. Информацията днес е мигновена. Не беше необичайно журналистите да пристигат на някое местопрестъпление преди мен.