— Или ще обвиняват тази, която би трябвало да е мъртва. Кари.
Огледах искрящата синева край нас и най-близката лодка, която съзрях, беше поне на километър и половина южно от нас. Забелязах, че се движи много бавно в наша посока.
— Може костите да са изядени от акула. — Бентън закопча екипировката си.
— Съмнявам се. — Наведох се, за да си сложа плавниците.
— Долу вече няма нищо и мисля, че това не е учудващо — каза той. — Много стари гуми. Видях цял куп тази сутрин.
— Защо да си правим труда? Ако си мислиш това, което подозирам.
— Знаем със сигурност, че тя е била на яхтата на Росадо вчера сутринта — каза Бентън.
— Била е Саша Зарин.
— Ако все още закриля Трой и семейството, тогава е било хитър ход от нейна страна, да се погрижи всякакви доказателства от дъното на океана да изчезнат, преди да започнем да ги търсим.
— Както е избърсала бирените бутилки и пушката и е използвала белина, за да унищожи следите от ДНК. — Вдигнах регулатора, мундщукът беше в дясната ми ръка, компютърът в лявата. Съединих клапите и затегнах връзките в горния край на бутилката.
— Така е. Боже, като знаем кой е бил. Вероятно точно така е направила — каза той. — Отговаря на стила й и долу няма да намерим нищо, затова защо да си правим този труд? А и апартаментът за рождения ти ден е готов и ни чака. Никога не съм бил по-изкушен да претупам мисия както сега.
— Това би било отвратително. — Закачих маркуча за ниско налягане към клапата на помпата. — Нашите приятели от полицията са вече долу и ни чакат.
Сложих регулатора в устата си и вдишах, мембраната се съпротивляваше и се движеше напред, точно както би трябвало да бъде. Пуснах въздуха. Вниманието ми продължаваше да се рее из синевата край нас към малката лодка, която бях забелязала по-рано. Вече не се движеше, но виждах някой да седи в задната част. Флагът се движеше по водата, някой се гмуркаше край изкуствения риф.
Бентън проследи погледа ми.
— Не се притеснявай. Ако някой се приближи, Рик и Сам ще го отпратят.
— Ще си покажат значките под водата?
— Нещо такова.
— Ще направя едно кръгче край потъналия кораб в непосредствена близост и след това прекратяваме.
— Само за да кажеш, че си го направила.
— Това е деветдесет процента от всичко напоследък. — Бръкнах в чантата си за гмуркаческия компютър, който слагах на китката си, за ножа си с тъпо и късо острие. — Хайде. Отдавна не сме се гмуркали заедно.
Вдигнах маската с малка вградена камера и вкарах ръцете си в надуваемата жилетка. Пробвах отново регулатора, за да се уверя, че въздухът стига до мен. След това ги занулих. Сложих си маската и проверих пак мониторите. Наведох се напред, за да извадя кислородната маска от стойката й и станах. Сложих си ръкавиците и тръгнах внимателно с плавниците към платформата. Регулаторът беше в устата ми. Сложих едната си ръка над него, а другата над маската, и скочих.
Водата беше топла, надух още жилетката си и заплувах по повърхността, чаках Бентън. Направих му достатъчно място, като се придвижих към въжето, закачено за шамандурата. Той скочи с плясък. Погледите ни се срещнахме и си кимнахме. Извадих всичкия въздух от жилетката си и започнахме да слизаме надолу. Водата беше пълна със светлина непосредствено под повърхността. Но колкото по-надолу слизахме, толкова по студена и тъмна ставаше.
Чувах вдишването и издишването си силно. Хванах си носа и си отпуших ушите, когато се гмурнахме надълбоко. Усещах как водата започваше да тежи все повече и светлината от нея да изчезва. Огледах се за двамата водолази на полицията, Рик и Сам, за техните мехурчета или движенията им, но не видях нищо. Непрекъснато проверявах компютъра. После зърнах потъналия товарен кораб, счупено корито на тъмното дъно. Разпознах носа, сочещ на север, и огънатите метални пръчки. Не виждах никого наоколо.
На двайсет и седем метра дълбочина голяма морска костенурка се появи върху ръждясалото корито и една риба жаба се наду върху покритото с тиня дъно. Пъстра рибка правеше движения с устата си все едно се целува, докато се плъзгаше покрай нас. Видях и рапан, който изглеждаше точно като камък, докато не помръдна.
Появиха се вълни и зърнах гигантски сив групер на петна, морски костур и широконоса акула, които изобщо не се интересуваха от нас двамата. Цяло стадо жълти ангелски рибки минаха покрай маската ми, сякаш бях част от изкуствения риф. Кръглите им очи бяха като нарисувани. Повъртя се едно морско конче. Отровен морски скорпион имаше перки, които приличаха на пера. Регулирах въздуха в жилетката си и потънах до дупките отстрани на кораба. Влязох в един отвор, който в предишния си живот е имал и люк. Светнах с фенерчето и по инстинкт замахах с правници, за да се отдалеча от другия гмуркач. Това, което видях, отначало не ми направи впечатление. Една баракуда излезе изпод гмуркача на зигзаг, и покрай него не се виждат мехурчета. Осветих раменете и ръцете му, маската му беше обърната надолу. Приближих се.