Паркирахме зад белия ван без прозорци на Криминологичния център на една пресечка. Жезълът на Меркурий — кадуцеят, и везните на правосъдието, изрисувани в синьо на вратите, бяха изискани и красиви, но нищо не можеше скрие зловещата поява на превозните средства на моя център на местопрестъплението. Това е нещо, което никой не би искал да види. Защото означаваше само едно.
— Неочаквано се е сдобил с чисто нов джип хонда. — Марино ми я посочи както бе паркирана пред къщата. — Доста се е охарчил за нея.
— И ти си мислиш, че е сменил колата, защото е мислел, че някой го следи? — Не ми изглеждаше логично. — Ако някой го е следял, нима смяната на колата ще помогне? Преследвачът бързо е щял да се усети.
— Може би няма значение какво мисля. Може би португалецът отговаря за разследването. Поне за пет минути.
— Двамата трябва да се разберете. Мислех, че сте добри приятели.
— Да бе, пак си помисли.
Слязохме и транспортният ми екип — Ръсти и Харълд — отвориха задната врата на буса. Извадиха носилка и пакети с чаршафи за еднократна употреба.
— Монтирахме и паравана — каза ми Харълд.
— Виждам — отвърнах. — Браво на вас.
Четирите найлонови платна бяха закрепени с каишки с велкро за рамка от ПВЦ и отцепваха като параван квадратно пространство, в което имаше достатъчно място да работя, като в същото време прикриваха трупа от любопитни погледи. Но също като устройствата, които се използваха при тежки катастрофи по пътищата, за да се изолират зяпачите, те сигнализираха за смърт и не можеха да спрат снимките от хеликоптери. Въпреки че положихме всички усилия, тялото на Джамал Нари щеше да попадне в новините.
— Сложихме и баласт на рамката, за да сме сигурни, че някой няма да я обърне, без да иска — каза Харълд, бивш погребален агент, когото подозирах, че спи с костюм и вратовръзка.
— Или пък ако някой проклет хеликоптер се приближи прекалено. — Ръсти бе облечен както винаги в суитшърт и джинси, дългата му сива коса бе вързана на опашка.
— Стойте тук — казах им.
Те трябва да останат в готовност, докато не им дам сигнал. Нямаше нужда повече да им обяснявам. Знаеха какво да правят. Имах нужда от време, за да работя и да мисля. Преброих шест униформени полицаи, седнали в колите си и отцепили района. Те се грижеха никой неоторизиран да не стъпва на местопрестъплението, докато все още търсят вероятния убиец. Разпознах и двама криминолози от Кеймбридж, които нямаше кой знае какво да правят, докато аз не приключех. Видях и джипа на Мачадо, тъмносин форд експлорър, същия като на Марино, само че не така излъскан и обилно намазан с вакса.
Мачадо, хубавият тъмнокос португалец, от онези, родените за полицаи, говореше с едра млада жена, брюнетка, в анцуг. Двамата бяха сами под сянката на един клен пред тъмносивата сграда с кула на покрива във викториански стил — прекрасна триетажна къща, разделена на апартаменти. Марино ми каза, че жилището на Нари е на първия етаж отзад.
Взех си куфарчето, но останах още малко зад джипа на Марино. Стоях напълно неподвижна. Оглеждах обстановката.
6.
Около дъбовете и железните стълбове на уличните лампи бе увита жълта полицейска лента с надпис „Не преминавай!“. Промушена беше и през парапетите, обграждаше целия имот и препречваше главния вход, над който има островърх навес.
Забелязах временните табели край червената хонда, отворената задна врата, кутиите с мляко и сок, ябълките, гроздето, бананите и торбите с овесени ядки, бисквити и чипс, разпилени на земята. Консерви с риба тон се бяха изтъркаляли до тротоара и се бяха спрели недалеч от краката ми. Пъпешите медена роса се бяха спукали и от тях течеше сладък сок, който можех да помириша. Буркан със салца се бе разбил и усетих пикантния доматен мирис също. Мухите се бяха заинтригували и налитаха на разпиляната храна, нагрята от слънцето.
Някогашният преден двор бе превърнат в бетонен паркинг с няколко паркоместа. За един осветителен стълб бе завързан с верига скутер. Два велосипеда бяха заключени с дебели кабели, обгръщащи греди от парапета на верандата, която минаваше по цялата предна част, а в средата й имаше еркерен прозорец. Вероятно тук живееха студенти, реших аз, заедно с петдесет и три годишен гимназиален учител по музика, женен за втората си съпруга Джоана, получила от полицията шокиращата вест на път към някакъв аутлет в Ню Хемпшър.
Продължих да размишлявам върху този факт, докато влизах навътре. Приведох се и минах под полицейската лента. Ако Нари и съпругата му наистина се бяха канили да отидат на дълъг уикенд във Върмонт, защо тя бе предприела двучасово пътуване до някакъв си аутлет? Или пък се е постарала да не си бъде у дома, дори да не е в Масачузетс в десет без петнайсет? Стигнах до ограденото пространство. Велкрото издаде рязък звук, когато отворих платното, намиращо се най-близо до червения джип. Постарах се пътниците в забавящите ход коли, както и насъбралите се зяпачи по тротоара и в дворовете да не могат да видят това, което не беше тяхна работа.