— Знаем ли името на хлапето? Имаме ли описание? — Марино продължи да си записва.
— Нисък, слаб, винаги носел шапка.
— Това описание много ни помага — каза злобно Марино, но Мачадо не му обърна внимание.
— Казва, че хлапето изглеждало на около шестнайсет години — продължи Мачадо. — Може би малко по-голямо или по-малко, със смъкнати панталони, обичайните раздърпани хулигански дрехи.
— Хм. Нека позная. Хлапето, на което Джоана твърди, че е искала да помогне — каза Марино. — Може пък да му е давала нещо повече от съвети.
— Ако свидетелката ти е права и младежът, когото тя е видяла да кара велосипед, е същият ученик, на когото Джоана твърди, че е помагала, значи той не живее много далеч оттук — отговорих. Гащеризонът ми за еднократна употреба изшумоля като хартия, когато клекнах до преграждението. — Предполагам, че иначе не би бил с велосипед.
— Ще говоря с нея — каза Марино рязко и аз хвърлих поглед към огромните му високи кецове зад мен.
— Моля, заповядай — отвърна Мачадо.
— Не се тревожи за мен. — Марино се оттегли, докато разглеждах ръцете на мъртвия учител по музика.
Свих пръстите му и усетих, че мускулите му вече бяха започнали да се вдървяват. Беше все още топъл. Разкопчах ризата му и открих татуировка. Отляво на гърдите имаше нарисувани дървета с летящи врани, а на дясното рамо — някакво лого. Пишеше „РейнСонг“2 със стилизирани букви. Мачадо клекна до мен.
— Да разбирам ли, че свидетелката Анджелина Браун не е споменала дали е видяла същия младеж наоколо тази сутрин? — Мушнах дълъг термометър под дясната мишница и сложих втори на най-горното рафтче на отвореното куфарче.
— Питах я. Тя каза, че не е. — Мачадо наблюдаваше какво правя. — Но пък и тя не гледа непрекъснато през прозореца. Той може да е дошъл през задния двор, тогава тя няма как да го види.
— Някаква вероятност съпругата да не е била в Ню Хемпшър, когато си й се обадил?
— Ще го разберем от клетките на мобилния оператор, които са уловили сигнала на телефона й, когато й звъннах.
Обърнах тялото към мен и то се подпря тежко на коленете ми. Проверих за ливор мортис — послесмъртните петна, образувани от натрупването на нециркулираща кръв по гърба вследствие на гравитацията. Точно бе започнала да се събира — имаше тъмнорозови петна, които избеляваха, като ги притиснех.
— Чудя се — продължих аз — дали не е възможно да е била вътре в апартамента. Дали не е имала посетител, докато съпругът й е пазарувал, и дали волно или неволно е излязла в стратегическия момент, преди той да се върне.
— Именно. Клетките на мобилния оператор ще ни кажат дали лъже. Но пък аз се чудя ти защо се чудиш — взря се той в мен.
— Защото и преди съм виждала такива неща. И все още има много хора, които не осъзнават колко много информация дават мобилните им телефони на всички, които се интересуват. Лъжат, защото нямат представа колко лесно могат да бъдат хванати.
— Обаче тя не би трябвало да е толкова наивна, още повече след всичко, което преживяха с ФБР. — Аргументът на Мачадо беше добър.
— Не вярвам свидетелката ти да е забелязала дали колата на Джоана е била тук тази сутрин — добавих.
— Тук има интересна подробност. Точно днес тя е с кола под наем.
— Защо?
— Не знам, но това отваря вратата към всякакви възможности — отвърна Мачадо. — Затова не искаме никой да влиза в апартамента, докато не получим разрешение да го огледаме обстойно. Чакаме само съдебна заповед.
Той подозираше, че съпругата има нещо общо с убийството и нищо чудно, че съмнението се бе загнездило у него толкова рано. Но ако съдех по думите на Анджелина Браун и по това, което вече бях видяла, Джамал Нари не бе застрелян от някакво ревниво хлапе гимназистче, намерило отнякъде пистолет. Не бе премахнат и от наемен убиец, който се доближава до него, стреля и изчезва.
Ако се е стреляло близо до сградата, все някой щеше да чуе. Имах сериозни подозрения, че Нари е застрелян от разстояние от опитен човек, който иска да отправи някакво послание. Извадих лупа, за да разгледам по-добре малката дупка на тила му. Снимах я, обърнах главата леко на дясно и от раната потече кръв. Това беше входна рана. Обърнах главата още малко и я осветих с фенерче. Частички мед грейнаха като злато в мешавицата от съсирваща се кръв, коса и мозъчна тъкан.
7.