Раната в окото също беше входна. Куршумът бе минал през слънчевите очила, които Нари е носел. Снимах ги на тротоара, лявото стъкло го нямаше, но рамката бе недокосната.
По предницата на бялата му риза и по земята до главата му се бяха пръснали парченца слънцезащитна пластмаса. Бил е паднал, когато е прострелян в окото, точно в позата, в която се намираше и сега. Отстъпих от хладната сянка на заграждението. Вдигнах очи нагоре, разгледах прозорците на другите жилища и къщи. Обърнах се към жилищните блокове в края на улицата на една пресечка от мястото, на което се намирах. Редиците от триетажни сгради с плоски покриви приличаха на казарма.
Намерих линийка и рулетка, върнах се обратно зад заграждението и снимах тялото от всички ъгли. Забелязах, че когато куршумът е ударил слънчевите очила, силата му ги е изхвърлила от лицето. Те се бяха приземили точно на метър вдясно от главата му. Опипах окървавената му посивяла коса.
Пръстите ми намериха това, което търсех — счупени кости на тила и раната, от която бе излязъл поне един куршум. Но нямаше влага. Не е имал почти никакви жизнени показатели. Бил е мъртъв, когато е паднал на земята. Спомних си пак анонимното стихотворение и споменатия в него палач.
Моменталната смърт е рядкост. Може да бъде причинена при отделянето на втория шиен прешлен от останалия гръбначен стълб. Обикновено съм я виждала при обесване с дълго и рязко падане като от мост или от високо дърво, при катастрофи от камшичен удар след удар в таблото или удар в дъното на басейн. Ако се прекъсне гръбначният мозък, мозъкът се отделя от тялото. Сърцето и белите дробове веднага спират да работят.
— Мисля, че можем да изключим стрелба от движеща се кола, също и обир, както и всяко друго нападение с пистолет — казах на Мачадо.
— Значи смяташ, че е напълно изключено някой да се е приближил зад него и да го е прострелял в тила? И когато е паднал, да го е прострелял в лицето?
— Посред бял ден с хора наоколо?
— Ще се учудиш колко много неща хората не чуват или ги приемат за бумтене на ауспух.
— Няма частици, нито каквито и да е други улики за стрелба от близко разстояние. — Огледах внимателно раната на тила под косата. — Ако е бил пистолет, няма гилзи.
— Стрелецът може да ги е прибрал.
— Това би било прекалено много суетене на открито по светло.
— Не споря с теб — каза Мачадо. — Просто искам да изчерпя всички възможности. Например възможно ли е куршумът, влязъл през тила, да е излязъл през окото? И тук говорим само за един изстрел?
— Не. Раната на окото е входна и нямаше да има частици под и около главата му, ако е бил прострелян, докато е бил прав.
— Значи куршумът — първият куршум — може да е навсякъде.
— Ще разберем повече, когато го закараме в центъра ми. Но това, което видях дотук, показва две различни траектории. Една, докато е бил прав, и още една, когато е паднал. Вторият куршум е излязъл през тила му, който е доста раздробен, държи го само скалпът. Частичките са точно тук — и аз показах кръвта под и около главата. — Куршумът се е разпаднал, когато е излязъл и е ударил асфалта. С други думи, когато е прострелян в окото, вече е бил в позицията, в която е сега.
— Късметлийски изстрел — каза Мачадо. — Право в десетката.
— Не знам дали е късметлийски, със сигурност не и за него, освен че не е страдал. По мое мнение нападението е било мигновено, като гръм от ясно небе, извършено е от разстояние от някой, който го е планирал.
— Какво разстояние?
— Невъзможно е да се каже без възстановка. И ще я направим. Предлагам ви много внимателно да огледате всички сгради наоколо, в които някой може да се е скрил с пушка. Частичките около раните са медни и ако говорим за пистолет, например деветмилиметров с кухи медни куршуми, те нямаше да наберат достатъчно скорост при изстрел, за да се фрагментират така. Според мен става въпрос за далечни изстрели с тежки куршуми от мощна пушка и изключително точен и изкусен стрелец — повторих аз.
— Точно това и аз казвах. — Марино се бе върнал. Забелязах кецовете му зад мен. — Може да е същият проклет снайперист, който уби двама души в Ню Джърси.
— Боже мили. — Тъмните очила на Мачадо се обърнаха към жилищните блокове. Той огледа близките постройки, спря очи на една голяма тухлена сграда точно отсреща, през улицата. — Хайде пак се започна.
— Не спомена ли, че онези две жертви са застреляни в тила? — попитах Марино.
— Високо в тила — отвърна той. — Точно в основата на черепа.
— И вторият изстрел е дошъл, след като се били вече на земята?
— Точно така — отговори той. — Все едно някакъв терорист изпраща послание, кара ни да вярваме, че никой не е в безопасност, когато се качва на ферибота или си вади покупките от колата.