— Аз съм напълно съсредоточен.
— Ако беше, нямаше да забележа, че нещо не е наред. Мислех, че сте приятели.
Облечената му в ръкавица ръка натисна модерната, направена от хром топка на бравата, която беше истинска обида за старата дъбова входна врата.
— В момента е затворена, но когато първите полицаи пристигнали на място, е била открехната. — Продължаваше да игнорира въпросите ми.
Последвах го вътре, спрях точно след като прекрачих прага и затворих вратата. Отворих куфарчето си и извадих калцуни и за двамата. Огледах се, преди да престъпя по-навътре. Апартаментът беше миниатюрен. Кухнята и дневната бяха едно помещение. Дъбовата ламперия бе боядисана в шоколадовокафяво, а дюшемето — обилно лакирано и покрито с пръснати на всички страни ярки килимчета. Една спалня, една баня, два прозореца срещу мен и два вляво от мен. Пердетата бяха спуснати. Забавих се край вратата. Не бях свършила с него.
Двамата с Мачадо се караха и се чудех дали е заради жена. Мислите ми се стрелнаха към Лиз Райтън. Малко се стреснах, но вероятно не биваше. Тя бе неомъжена, наближаваше четирийсетте, привлекателна. Спомних си, че когато Марино работеше при мен, двамата понякога ходеха да стрелят заедно или пийваха по някое питие след работа. Тя беше в болнични от понеделник и по някаква причина Мачадо знаеше за това.
— Казвал ли си на Мачадо, че Лиз е в болнични? — попитах.
— Не знаех.
— Това „да“ ли е?
— Не, не е.
Вдигнах очи към корниза от излъскан бронз, който завършваше с две топки, оформени като лалета. Евтино. На това му викаха „вдъхновено от антиките“. Лампите светеха ярко. Потенциометрите на ключовете до вратата бяха завъртени до края. Съмнявах се Джамал Нари да го е направил, когато е влязъл с покупките и е оставил вратата открехната. Имах чувството, че Мачадо доста е поразгледал тук, докато е „хвърлял един поглед“. Казах го на Марино. Попитах го дали лампите са били светнати, когато полицаите са влезли или Мачадо ги е включил.
— Сигурен съм, че той ги е включил, за да огледа всичко, преди да получим съдебна заповед. — Марино я четеше, гневно присвил устни. — И познай какво? В нея няма нищо за снайпер. Ами ако намерим пушка с оптично устройство в гардероба или под леглото? И не е като да не съм му казал, по дяволите!
— Не разбирам. Да не би да намекваш, че Джоана Кадър е застреляла съпруга си с пушка, която са държали в апартамента си?
— Намеквам, че Мачадо е голям инат и ме разиграва. Не иска и да чуе, че вероятно търсим специален вид оръжие. Което до съвсем скоро не беше леснодостъпно за всички. Той не обръща внимание на нищо, което му казвам. — Марино вдигна ключовете от кухненския плот до трите изправени торби от кафява хартия с покупки. — „Ремингтън“ 5R. Като пушката, използвана в Ню Джърси.
Говореше за резките по куршума, оставени от дулото.
— Пет нареза със завити водещи ръбове — каза той. — И кога си виждала такова нещо в разследвания на стрелби?
— Не съм сигурна, че изобщо съм виждала.
— Лично аз не знам за нито едно убийство, в което стрелецът е използвал пушка с пет нареза, освен двата случая в Джърси — каза Марино. — Дори в момента има само няколко модела в продажба, освен ако не си я поръчаш, а повечето хора не знаят нищо за дулата и дори не мислят, че са важни. Но този стрелец знае, защото е дяволски умен. Той е фанатик на тема оръжия.
— Или по някакъв начин се е сдобил с такава пушка…
— Трябва да проверим всяка връзка, да включим всичко в съдебната заповед, дори медните куршуми, гилзите, барабана. — Марино успя да ме убеди. — Всичко, за което се сетим, на всяко място, което претърсваме, включително и превозните средства, като колата под наем на жена му. Но Мачадо спори с мен. В общи линии ми показва среден пръст, защото ако съм прав, това ще е много важен случай и е мой, а не негов.
— При обичайни обстоятелства можеше да е и на двамата.
— Е, обстоятелствата не са обичайни и аз трябва да водя разследването. Той вече пое по грешен път.
— И ти се надяваш Мачадо да бъде преназначен.
— Може би така ще стане, а може би трябва, преди да се появи по-голям проблем.
— Какъв по-голям проблем? — Марино не казваше всичко.
— Като например да припише убийството на някакво хлапе, което може да се е занасяло със съпругата на убития. Момчето не го е направило — каза Марино, но това не беше най-важният му аргумент. Имаше и още нещо.
Той отвори куфарчето с принадлежностите си за оглед на местопрестъплението на пода, а аз огледах къта за отдих. Кафяв кожен диван и два фотьойла. Ниска масичка. Телевизорът с плосък екран бе свален от стената, както и сложените в рамки плакати на Джими Хендрикс, Сантана и „Лед Цепелин“. В ъгъла имаше три черни китари на поставки, които отразяваха светлината във всички цветове на дъгата като криле на пеперуда, когато лъчът падне под правилния ъгъл. Приближих се, за да разгледам по-добре.