Той продължаваше да блъфира и да й чете правата, докато тя се взираше в него, без да мига. Погледът й ставаше зъл и яростен, мислите й проблясваха като статично електричество от стар телевизор. Беше го преживяла вече, когато ФБР бяха нахлули в дома им и бяха отвели съпруга й с белезници.
— Не искам адвокат — каза тя и внезапно стана спокойна, равна и неподвижна. — Никога физически не бих наранила Джамал.
Забелязах, че използва думата „физически“. Изглеждаше важно, че прави разлика между физическо и друг вид нараняване. Спомних си за момчето, с което я бяха видели да говори.
— Не притежаваме оръжие, затова не знам защо си мислите… Сигурно защото е най-лесно, нали? — Очите й искряха от презрение към Марино, който четеше съобщенията, пристигащи на телефона му. — Всички сте еднакви.
— Днес не сте била в Ню Хемпшър — каза той делово, докато пишеше отговор на някой, който му пращаше съобщения. — Да поговорим къде наистина сте била.
Преди тя да отговори, Марино й даде да разбере, че има доказателства къде точно е била от седем и петнайсет сутринта. Той имаше представа за всеки километър, който бе изминала, и всяко обаждане, което бе направила от мобилния си телефон, включително и трите до фирмата за хамалски услуги.
— Но предпочитам вие сама да ми разкажете подробности — добави той. — Бих искал да ви дам шанс да кажете истината, за да мога да си съставя по-добро мнение за вас от това, което имам в момента.
— Обвинена съм несправедливо. — Тя каза това на мен, но не говореше за убийството на съпруга си.
Усещах, че има предвид нещо друго.
— Когато детектив Мачадо се свърза с вас по мобилния ви телефон, какво точно ви каза? — попита Марино.
— Представи се. Каза ми какво се е случило. — Тя бе забила поглед в ръцете си, които бяха здраво стиснати в скута й.
— И вие му казахте, че сте в Ню Хемпшър. Макар да не е било вярно.
Тя кимна.
— Излъгала сте.
Тя пак кимна.
— Защо?
— Обвинена съм несправедливо. — Пак го каза на мен. — Мислех, че затова се обажда, че полицията ме търси. Исках да спечеля малко време, за да реша какво да правя. Изпаднах в паника.
— И не променихте версията за местонахождението си, дори след като детектив Мачадо ви информира за причината, поради която ви се обажда? — попита Марино.
— Беше прекалено късно. Вече му бях казала… Уплаших се. Толкова се уплаших, че оглупях. — Гласът й силно трепереше, сълзите й течаха. — И след това можех да мисля само за Джамал. Вече не мислех за лъжата, нито защо я изрекох. Съжалявам. Не съм лош човек. Кълна се в Бог, че не съм.
Тя бръкна в дамската си чанта и намери пакетче мокри кърпички. Скъса опаковката и избърса размазания по очите и лицето грим. Замириса ми на краставица. Вече изглеждаше години по-млада, можеше да мине за двайсетгодишна, но вероятно наближаваше трийсетте. За да работи като училищен психолог, трябва да е завършила колеж, а после да е придобила и магистърска степен. Беше омъжена от три години. Сметнах, че е на двайсет и седем или двайсет и осем.
— Това е кошмар. Моля ви, оставете ме да се събудя от него. — Тя се взря в мен.
След това погледна нещата, които бях извадила от внесените от съпруга й торби — храната и лекарствата. Вниманието й бе привлечено от лекарствата.
— Съпругът ви е имал рецепти, които е изпълнил тази сутрин в аптеката — казах й. — Включително и за ривотрил.
— Срещу стрес — отвърна тя.
— За него ли е?
— Напоследък и за мен. И за двамата.
— Можете ли да ми кажете какво се е случвало с него? — Внимателно подбрах глаголното време. — Дали е бил тревожен, стресиран. Ще ни помогне, ако знаем. Тестовете ще ни покажат какво точно има в кръвта му. Но ако имате информация, ще съм ви благодарна.
Споменаването на тестовете я стресна. Очевидно не се бе сетила за тях.
— Ривотрил — каза тя. — Видях го да взема едно хапче тази сутрин, когато станахме. Каза, че почти му свършвали. Планираше да се отбие до аптеката, докато е навън по задачи.
— Може ли да е взел и нещо друго? — попитах аз.
— Аз… не знам. Не бях край него… Излязох около седем.
Спомних си за мокрите кърпички в боклука, за избърсаните чекмеджета. Не минаваше и седмица, без да видя в моргата смърт, свързана с хероин.
— А наркотици? — попитах и тогава Марино се намеси.
— Полицейското куче ще открие и най-малките остатъци — каза той. — Имаме такова. Може би трябва да го доведа.
Ако ситуацията не беше толкова трагична, щях да се разсмея. Куинси не можеше да различи хероин от бебешка пудра. Изпратих на Ан съобщение да прегледа внимателно Джамал Нари за следи от спринцовка и наранявания по септума и да го направи веднага.