— Пушка за лов на хора. — Марино спря на кръстовището на Одри Стрийт и Мемориъл Драйв и зачака да се източи трафикът.
— Типична тактическа мощна пушка, само че това, което си мисля, не е типично. Мога да уредя да отидем до стрелбището и да взема каквото ми трябва от спецчастите. Миналата есен получиха от най-доброто за „Супер Боул“, качиха се с него на покрива на стадиона за всеки случай. Може би не помниш и това, беше прекалено зает да пиеш бира с текила и да разказваш бойни истории със Скарпета, случки от гимназията и защо Мачадо те ядосва. Къде е той в момента?
— Само пречи — каза Марино. — А докторката е в колата и сме на високоговорител. Пътуваме към моргата, така че по-добре спри да говориш за нея.
— Радвам се да се запознаем, доктор Скарпета. Говоря за оръжия с прецизно прицелване, които могат да направят и от новобранец суперстрелец, способен да улучи цел от хиляда и повече метра. За съжаление, полицаите и военните не са единствените, които могат да си ги купят. Заради това сънувам кошмари. Въпрос на време е.
Марино затвори и се огледа нервно. Колата не помръдваше, движението по Мемориъл Драйв беше много натоварено. Хвърли поглед към огледалото, през прозорците, към покривите и изведнъж пое с пълна скорост през трите платна на изток под какофония от надути клаксони.
— Може ли да не ни убиваш и да спреш да караш като камикадзе? — Започнах да си събирам съдържанието на дамската си чанта, което се бе разсипало на пода.
— Няма да стоим като мюре. — Очите му продължаваха да се стрелкат във всички посоки и лицето му беше станало червено. — Трябва да отидем утре при Къстър. Не можем повече да си губим времето с това.
— Би било мило, ако ме попиташ, преди да правиш планове, които включват и мен.
— Той може да помогне с балистичния експеримент. — Марино свали очилата си. — Няма по-добър от него. Имаш ли нещо против да ги почистиш.
И той хвърли очилата в скута ми.
Извадих салфетка от джоба на якето си.
— Има ли данни за проблеми с правосъдието? Другите жертви имали ли са причини да се страхуват от полицията? Наркотици?
— Не съм чул. — Той свали сенника и пакет кърпички изпаднаха в скута му. — Но разбирам защо Нари и жена му са били уплашени до смърт. Представи си какво е да те обвинят, че си правила секс с някакъв проблемен пубер. Когато Мачадо й се е обадил, тя е помислила, че всеки момент ще я арестуват.
— Бих казала, че животът и не би могъл да се скапе повече в момента. — Продължих да се трудя върху рей-баните. — Трябва да се измият със сапун и вода. Освен това са много надраскани. Откога ги имаш?
— Трябва да си взема нови, но мразя да харча кинти. — Той взе очилата си от мен и си ги сложи пак. — Сто и петдесет долара за чифт.
Знаех какво да му купя за рождения ден другия месец. Той пъхна кърпичките в жабката и докато го правеше, забелязах торбата с монетите вътре. Представих си снайперист с оръжие с прецизно насочване и много специални амуниции, които трудно се проследяват, тъй като досега имахме на разположение само фрагмент. Вече бях озадачена от подробност, за която не знаех — казаното от Къстър за запазения куршум. Люк Зенър трябва да го е извадил от тялото на Нари и това бе доста учудващо. Направо не беше за вярване.
Марино дъвчеше дъвка, мускулите на челюстта му ритмично се свиваха. Правеше го, защото му се пушеше и не спираше да бърника в джоба си за пакета с цигарите. Много скоро щеше да извади една и да не я запали. Докато си го помислих, и той го направи. После телефонът му звънна и той пак го включи на високоговорител.
— Да — каза навъсено.
— Обажда се Мери Сап — представи се някаква жена. — Връщам ви обаждането от къщата на „Галиван“. Отпред е паркиран пикап и не съм сигурна, че трябва да излизам.
13.
Бе подписал договора миналия понеделник, като се бе съгласил първоначално поисканата цена и предплащане на три наема. Джамал Нари бе платил дванайсет хиляди долара, за да могат със съпругата му да се нанесат веднага.
Обикновено наемателят дава на адвокат да прегледа договора, особено ако е имал проблеми с правораздаването и всички причини да бъде недоверчив. Но той е бързал прекалено много, твърдеше агентът по недвижими имоти Мери Сап, която напълно ни смени маршрута. Минахме по Харвард Бридж, после по Масачузетс Авеню. Марино караше бързо. Направо летеше. Ако някоя кола откажеше да му направи път, пускаше светлините и сирената.