Те са го планирали, но тя май не.
— Уговорихме се за осем часа и тя дойде навреме. Трябва да й се признае, че беше точна — каза Мери. Очевидно нещо бе предизвикало неодобрението й към Джоана Кадър.
— Защо сте й предложила да поспре с местенето на вещите? — попита Марино, докато моите подозрения към агентката се сгъстяваха.
— Подробности. Трябваше да обсъдим някои детайли, които, за нещастие, се оказаха проблематични. Мислех, че ще е по-добре да го направим лично, не да си пишем — каза тя. — И преди да й обясня, пак видях пикапа.
— Кога беше това? — попита Марино. Вече бяхме на шосе I-93 Юг, карахме покрай океана.
— Около осем и петнайсет, осем и трийсет. Забелязах го и дори й казах: „Мисля, че този пикап обикаля, за да си търси поръчки тук, но нищо няма да постигне“. Фирмата ми работи с доста имоти в този район и препоръчваме определени компании.
— Имате ли представа кой е бил в пикапа вчера и тази сутрин? Шофьорът стори ли ви се познат?
— Не съм го виждала преди. Непривлекателен мъж с черни очила. Не знам кой е.
— Ами Джоана? Тя каза ли нещо по въпроса? — Марино пак пусна светлините, когато една кола го засече, но след това мина в другото платно, за да му направи път. — Тя спомена ли дали е виждала колата и преди?
— Не ми се стори доволна — каза тя. — Отдалечи се от мен за малко и се обади по телефона. Останах с впечатлението, че разговаря със съпруга си.
„Съпругът.“ Замислих се над това, което тя току-що каза. Дистанцира се от Джамал Нари и го деперсонализира. Мери Сап имаше информация, която не искаше да сподели с Марино, и й нямах никакво доверие.
— Какво беше поведението на Джоана тази сутрин? — попита Марино, докато минавахме покрай акри със соларни панели и газовото хранилище на „Нешънъл Грид“, изрисувано в ярки цветове — една от забележителностите на Дорчестър и задължителна спирка по маршрута, който Луси често ползваше, когато летеше с хеликоптера от и за Логан.
— Беше някак си трескава и раздразнителна, но това не е необичайно за хора, които се местят. С течение на времето усети, че има проблем и стана трудна за общуване. — Пак замълча. — Мислите ли, че сивият пикап има нещо общо с това, което се е случило със съпруга й? Че това е човек, който той е познавал? — попита тя и аз отново се сетих за наркотиците.
Престъпленията, свързани с хероин, бяха епидемия в района на Бостън.
— Госпожо Сап, Джоана изглеждаше ли ви уплашена от нещо, докато бяхте с нея тази сутрин? — попита Марино.
Тя се поколеба, преди да отговори.
— Не съм сигурна. Ами не мисля, че беше.
— Просто се чудя дали тя или може би съпругът й са споменавали, че имат някакви проблеми — каза Марино.
— Защитено лично пространство. На няколко пъти ставаше въпрос, че не искат хората вече да ги притесняват.
— Вече?
— Да.
Тя продължи да обяснява, че не знаела със сигурност защо семейството е имало спешна нужда да се премести. Само си спомняла, че Нари споменал миналата седмица, че им трябвал по-голям дом, и то не в града, в който работел.
— Знам, че личното пространство им беше голяма грижа — повтори Мери Сап и описа Нари като популярен музикант и учител, който често се появявал в новините миналата година и бил „притесняван от учениците си“, защото живеел прекалено близо до училището. Ако имала и най-малкото подозрение, че са в беда, нямало да им отдаде къщата под наем — като начало това. И изобщо нямало да си причини всички тези неприятности.
Заяви, че останала с впечатлението, че Джоана наскоро е напуснала работата си като училищен психолог, за да може „да си остане у дома и да има деца“. Обясни, че двамата нито веднъж не се издали, че „обстоятелствата им“ са се променили и че въобще не са същите, каквито били, когато за пръв път им показала къщата на Галиван Булвар. След като Джоана се обадила по телефона, вероятно на съпруга си, тя и агентката „започнали дискусия“. Не било приятно.
— Опитах се по най-любезен начин да й обясня, че вече не мисля, че имотът е подходящ за тях — разказа Мери. — А тя каза, че сделката е сключена. Това бяха точните й думи. Започна да си разопакова нещата въпреки протестите ми, заплашваше да ме съди за нарушаване на договора.
— Бяхте ли с нея в къщата, когато й се обадиха да й кажат за смъртта на съпруга й? — попита Марино.
— Не. Тръгнах си. Този човек просто си седи — каза тя. — Мисля, че ме чака, но не мога да си представя защо.