— Не, госпожо. Не съм тук да говоря с вас. Не вас търсех — каза той прекалено мило, прекалено любезно. — Опитвах се да се видя с вашата наемателка. Но след като така или иначе ми отделихте от времето си, трябва да ви попитам дали сте наясно, че има някои неща, които трябва да ви притесняват? Освен ако, разбира се, нямате нищо против да отдадете под наем такъв хубав имот на наемател със съмнителна репутация.
— Имотът вече не обект на договор — каза тя и начинът, по който го съобщи, потвърди, че има информация.
Разбира се, че имаше. Вече я бе получила от него, вероятно по телефона. Ранд Блум е прекалено хитър, че да си върши мръсната работа по електронната поща или под някаква друга форма, която оставя следа.
— Мили боже! — възкликна Марино. — Говорил си с нея, нали? — Той изгледа злостно и двамата, а тя хвърли поглед към колата си, започна да си играе с ключовете и си премести чантата от крокодилска кожа на другото рамо. — Първо на нея си звъннал? Наговорил си й един куп недоказани глупости, за да може Джоана вече да не е добре дошла тук? Що за гадняр трябва да си, за да направиш подобно нещо?
— Съжалявам — каза хладно агентката. — В договора ясно е казано, че се анулира и спира да действа, ако има причина да се заподозре престъпна дейност.
— Причина?
— Така пише. Буква по буква.
— И каква ще е тази престъпна дейност? — попита Марино. — Какви щуротии си и пробутал? — Той хвърли унищожителен поглед към Блум, направо щеше да го разкъса с очи.
— Всъщност това е не толкова обикновената причина Джоана да напусне работа. Към нея можем да добавим извънкласната дейност на съпруга й. — Той скръсти ръце на гърдите си. Вените по тях бяха като въжета. Той беше жилест и силен. Сигурно се биеше мръсно.
— Спри с глупостите, иначе ще те накарам да го сториш! — изръмжа му Марино.
— Ще ви покажа нещо. — Блум се съсредоточи върху него и напълно игнорира униформения полицай, който бе стиснал челюстта си и бе готов да му скочи. — Не стреляйте — каза Блум достатъчно силно, за да го чуят съседите. — Просто ще извадя плик от пикапа, ясно? — извика той. — Затова не се панирайте и не стреляйте.
Той бръкна в колата и театрално и бавно извади кафяв плик. В него имаше снимки двайсет на двайсет и осем сантиметра, правени през телескопичен обектив. Джамал Нари в черен анцуг и с нахлупена бейзболна шапка. Излизаше от наскоро купения си джип. Паркингът беше тъмен, но видях половин луна високо над сградите. Спомних си, че беше половин в началото на седмицата, само преди дни.
Снимките бяха правени в бърза последователност. На тях се виждаше как Нари върви под високи осветителни стълбове с наведена глава. После влиза в заведението „Скачащия Джо“ в Ривиър, където ставаха престрелки, висяха членове на банди и се продаваха наркотици. Още снимки на малкото хора вътре, бяха само няколко на опашката. Виждаше се как Нари се взира в неоновите менюта със снимки на бургери, пържено пиле и сандвичи. Поръчва, изглежда напрегнат. Жената зад щанда му подава бяла торба, достатъчно голяма да побере няколко порции. Той излиза пак навън, спира до джипа и се оглежда. Очите му бяха широко отворени и стъклени. Проверява какво има в торбата. На последната снимка се виждаха ръцете му в едър план, които държаха найлоново пакетче с бял прах.
— На кого си ги показал освен на нас? — попита раздразнено Марино. — Не и на полицията, в това съм съвсем сигурен. Нека позная. Показал си ги на него, на Джамал Нари, за да го изнудваш.
— Нямам позволение да обсъждам това.
— Погрижил си се да не получи никакво обезщетение от училището. По-добре отговори, защото и без това ще разбера.
— Съжалявам — каза Мери Сап на Марино. — Не ми е приятно да разочаровам Джоана, особено в такъв момент, искрена съм — заяви тя, но не излъчваше никаква искреност.
Помислих си за дванайсетте хиляди долара депозит, които бях готова да се обзаложа, че ще бъдат конфискувани. На Джоана щеше да й трябва много късмет, за да си върне парите. Съдебните такси и глобите правеха усилието безсмислено. Зачудих се колко щеше да получи Мери от тях и дали Блум щеше да вземе процент.
— Разбирате, че собственикът не може да се замеси в нещо подобно… — обясни агентката. — Може би ще бъдете така любезни и ще се погрижите тя да си изнесе кашоните. Оставили са доста вътре.
— Никой няма да пипа нищо. — Гласът на Марино се изсипа върху тях като чакъл. — Тази къща вече е местопрестъпление. Всъщност приятелчето ви господин Блум се погрижи да бъде щателно претърсена. Ще трябва да прегледаме всичко не само заради смъртта на Джамал Нари, но и заради снимките, на които видяхме наркотици. Сложно многоинстанционно разследване като това може да отнеме доста време. Знаете как е — тестове, лаборатории. По всяка вероятност ще продължи месеци, дори година — преувеличи той. — Може да се окаже трудно да го отдадете под наем скоро. Ще извикате ли няколко от вашите момчета, за да пазят тук? — попита той бостънския полицай. — Аз или някой от участъка ми скоро ще се върне при вас. Тогава ще започнем работа по къщата и всичко вътре в нея, включително ще намажем.