Никакви думи не можеха да възпрат гнева и аз поставих Центъра по криминология под тревога в мига, в който бях информирана, че той пристига в Бостън. Не бях паникьорка, а и тук често идваха държавни глави, но става напрегнато, когато предупреждават толкова кратко преди визитата. Въпреки добрите ми връзки с военните лекари и Министерството на отбраната не знаех нищо допреди два дни. Шефът ми генерал Джон Бригс ми се обади късно във вторник, за да ми предаде препоръките на специалните служби. Каза, че рискът е висок.
— Да кажем, че кодът е оранжев — обясни ми той, — но за пред хората е обичайният жълт.
— Защо? — попитах.
— Поверителен доклад от Русия — отвърна той. — Те са решени да унищожат „Ал Кайда“ след терористичните актове във Волгоград точно преди олимпийските игри. Освен това случващото се в Крим и заплахата, че някои специални агенти под прикритие могат да излязат от контрол.
— Някои?
— Притесняват се, че след като Янукович е избягал от Украйна, може да са го последвали изключително опасни специални агенти, които са останали лоялни към него.
— Може да са го последвали?
— ЦРУ са обтекаеми по въпросите за парите, наркотиците и убийците, които влизат в страната. Да не забравяме и руския проблем в Бостън.
Имаше предвид чеченците, обвинени за атентата на маратона. Предупрежденията на Бригс не бяха неочаквани, но бяха по-притеснителни от обикновено. Докато разказвах това на Марино, продължавах да прехвърлям в ума си случилото се днес. Имах тревожното усещане, че всичко това по някакъв начин е свързано със случващото се и ако се окажеше вярно, значи имахме много голям проблем, вероятно глобален.
— Ами двата случая в Ню Джърси — припомни ми той, докато чакахме в задръстване. — Те как се вписват в посещението на Обама и това, което се случва в Украйна?
— Трябва да разберем дали Блум е свързан с някоя екстремистка група — предложих.
— И аз си мислех за алчните екстремистки копеленца. — Марино изгледа злостно колите, които стояха на място. — Ще ми се сега да бяхме с хеликоптера на Луси.
Маршрутът му е истински лабиринт, тъй като разчита на приложение на мобилния си телефон, за да избягва задръстванията.
Движехме се много бавно, от време на време пропълзявахме, после пак спирахме. Минахме през Китайския квартал, след това през Северен Бостън и най-накрая заобиколихме ТД Гардън, домът на „Селтикс“ и „Бруинс“. Поехме по Нашуа Стрийт, от двете ни страни се простираха претъпкани паркинги. Подминахме язовира на река Чарлс, Научния музей, чиято сграда бе покрита с плакати и знамена, които рекламираха огромна сбирка от фосили вътре.
Слънчевите лъчи хвърляха отблясъци по реката все едно хиляди малки сребърни рибки танцуваха по повърхността й. А телените въжета на моста Заким в далечината се издигаха като такелажа на фрегата от Американската война за независимост. Внимателно наблюдавах къде се намирам и какво се случваше край нас, като поглеждах в страничното огледало и внимавах в картинката. Не бих се учудила, ако Ранд Блум се окажеше достатъчно нагъл, че да ни проследи. Опитвах се да си представя точно какво иска освен да кара хората да се чувстват притеснени. Направо нещастни и напълно объркани, както беше в случая с Джоана Кадър, Сара Анджиърс, а според него и с мен.
Никога нямаше да му доставя това удоволствие и той трябва да го е разбрал, докато стоях на улицата и го гледах в очите, ако приемем, че не го е знаел преди този следобед. Каза, че пак ще се видим, все едно това щеше да ме уплаши, а аз му се усмихнах и казах: „Добре“. Дадох му да разбере, че мога да му издействам още една ограничителна заповед или обвинение за навлизане в чужда собственост. Още по-добре щеше да стане, ако се появеше в центъра ми непоканен, тогава охраната щеше да му окаже гостоприемство, което нямаше да забрави.
Не му споменах да избягва да се забърква със съпруга ми, който работеше за ФБР, както и с мен и частната ни собственост, както и че ще е изключително мъдро от негова страна да не доближава Луси, бивш агент на ФБР и военен пилот, която напусна работа заради неподчинение и няколко съмнителни убийства. Тя беше доста сръчна с оръжията и за добро или за лошо й бе вродено да не се тревожи, да не й пука и да не изпитва угризения, ако решеше, че действията й са оправдани.
Нямаше нужда директно да заплашвам Блум, за да му стане ясно. Когато си тръгна от къщата на Галиван Булвар, гумите му изсвистяха гневно по асфалта и оставиха черни следи. Показа слабост, помислих си, докато гледах подир него. Но не го подценявах. Би било умно от негова страна да не подценява и мен.