— Веднага щом ме видя, ме позна, но това не е най-важното. Имах усещането, че очакваше да се появя с теб — натъртих на Марино, който изглеждаше незаинтересован от думите ми.
— Не разбирам защо не си ми казала, че имаш апартамент в Маями. — Изведнъж се бе заинатил той.
— Както споменах няколко пъти, и аз разбрах за него вчера.
— Но си знаела от известно време, че ще ходиш там на почивка.
— Да, за рождения ми ден. Мислех, че ще отседнем в хотел — отговорих. Вече го бях казала няколко пъти.
Марино ровеше. Какво — не бях сигурна. Държеше се кавалерски, но нещо го ядеше отвътре, затова се бе фиксирал върху Флорида, където за кратко бе живял, когато преди години имах кабинет там. Като всички хора бе запомнил доброто. Слушах го, докато преглеждах съобщенията от моя център. Пристигаха по-бързо, отколкото можех да ги прочета. Последното беше от Люк Зенър.
Нямаше нищо неочаквано в аутопсията на Джамал Нари, но стомашното съдържимо беше интересно. Това беше предварителният доклад на Люк, който току-що бе приключил и нямаше търпение да го обсъди. А когато той казваше „интересно“, имаше предвид „странно“. В стомаха му е имало нещо, което не очаквал. Заместникът ми е прекалено умен, за да ми прати подробности в електронна комуникация, за разлика от Лиз Райтън и Брайс Кларк.
Лиз ми съобщаваше, че си тръгва. Пак й било зле, не можела да мисли, непрекъснато си бършела носа и си изкашляла белите дробове. Чувстваше се длъжна да ми го опише, а ми се щеше да ми бе спестила детайлите, които някой адвокат можеше да използва срещу нея. Нямаше да е никак добре съдебните заседатели да чуят, че не е мислила ясно, дори никак, докато е правила балистичен анализ по случая. А пък Брайс беше направо невъзможен, който непрекъснато ми пишеше „Земята вика доктор Скарпета“, което ме караше да изглеждам като ексцентричка или като космонавт.
„Ще дойдеш ли изобщо в кабинета днес?“, написа ми той и само минута по-късно: „Добре, не ми оставяш избор. Котката излезе от чувала. Някои от най-лоялните ти подчинени седят и те чакат, за да те изненадат. Купили са каноли от Майк“.
„Защо?“, пиша му аз обратно.
„Ехо? Рожденият ти ден?“
„Много мило, но моля те, кажи на хората да си ходят.“
„Аз ли да им кажа?“
„Разбира се“, отговарям му.
„Не разбираш ли, че е обидно?“
— Няма угодия — промърморих аз.
— Какво? — попита ме Марино и аз му обясних. А той ми отговори: — Разбирам го. Хората искат да ти пука, че те чакат. Ако се зарадваш, те ще се почувстват добре.
— Но аз ще се почувствам зле. Сигурна съм, че повечето от подчинените ми биха искали да се приберат при приятелите и семействата си, да се порадват на остатъка от деня. Знаеш ли какво е „бижутерийна смес“? — Четях друго съобщение на телефона си.
— Парченца неръждаема стомана, които се използват за почистване на метал в барабан — каза Марино. — Те са различни по форма и размер. Луси ги използва понякога, когато зарежда амуниции. Защо?
— Ърни Копел. — Пишеше ми най-старшият от криминолозите ми.
Обикновено в късния следобед вече бях анализирала всички улики, отбивах се в лабораториите, проверявах докъде са стигнали разследванията по различните случаи. Но сега бях заседнала в кола, защото президентът на Съединените щати беше тук и присъствието му беше като пожар, който се разпространяваше неконтролируемо и затваряше магистрали, пътни артерии, спираше частния въздушен трафик и бизнеса в широк радиус. Но животът и смъртта никога не спираха в Криминологичния център и експертите като Ърни ме информираха непрекъснато. Разказите им не бяха подробни, но достатъчни, за да ми дадат представа какво се случва и какво да проверя.
— Взел е фрагмента и мистериозния запазен куршум от Лиз, преди тя да си тръгне днес, и е прегледал снимките от случаите в Ню Джърси — осведомих Марино. — Имало микроскопични надрасквания, които той свързва с бижутерийна смес. Казва, че надраскванията навсякъде си приличат.
Ърни не казваше, че са еднакви, но това намекваше. Той ми даваше да разбера, че медните куршуми, пронизали Джамал Нари, и тези, убили другите двама души, са лъснати в барабан, вероятно един и същ. Той се върти часове, понякога дни наред, а триенето премахва окисляването и лъска метала. Ърни подозираше, че във финалната част на процеса е използван плат за ръчно полиране. А запазеният куршум имал уникална машинна обработка, която съм щяла да видя.
— И ти напомням, че според Бентън монетите са полирани в барабан — добавих.
— Бижутер — процеди Марино.
17.