— Бижутер ли? — попитах.
— Фанатик, който се отнася към оръжията и амунициите си като към бижута. Познавам такива хора, снайперисти, състезатели по спортна стрелба. Джак Къстър например. Никога не позволяват на гилзите да падат на земята. Много бързо отварят затвора и ги хващат във въздуха. — Ръката на Марино се отдели от волана и се стрелна във въздуха, все едно се опитваше да хване молец. — Като се има предвид каква пушка е използвана, това можеше да се очаква.
— Перфекционист — коментирах аз, докато над нас с грохот преминаха още хеликоптери — три грамадни „Супер Сталиън“ с три турбини и седем витла.
Марино вдигна глава.
— Да не би да ни нападат и да не са ни казали? Мисля, че вече знам, че този човек е перфекционист.
— Може би, но всичко друго, което откриваме, само влошава нещата — казах. — Става по-опасно — добавих. — Това много ме тревожи. Кой е той и защо? И кого ще убие следващия път?
— В такива случаи е по-скоро правило, а не изключение да си имаме работа с педант. Вероятно дори с човек с обсесивно-компулсивно разстройство. Точен стрелец, вероятно с много добра пушка. Някой, който има собствена работилница с инструменти за изработка на части за оръжия. — Марино отговаряше така, сякаш не бе изненадан и не се съмняваше в твърденията си. — Казвал съм го и преди това убийство за онези двете в Джърси.
— Ами фрагментите от куршуми от тях? Преди днешния случай имало ли е предположение, че е използван барабан?
— Бяха останали много малки парченца.
— Ако някой може да го установи, това е Ърни. — Той беше един от най-добрите с микроскопа, с които бях работила.
— Извадихме късмет. Особено с онзи куршум, който е до голяма степен запазен. Това е като да ударим джакпота — каза Марино. — Може би това е подаръкът ти за рождения ден от вселената. Опитвам се да се сетя на колко си години.
— Не бих си хабила мозъка за това.
— Изглеждаш добре, докторе, като се има предвид през какво си преминала.
— Много мило. Ще се направя, че не съм чула частта с „като се има предвид“.
— Сериозно. Като се замисля къде работиш. Няма слънчева светлина, хладно е. Непрекъснато си изложена на изпарения от формалин. Той запазва тъканите от разлагане, нали така? А остаряването е същото. — Той ме стреляше със собствените ми шеги. — Започваш да се разлагаш, умират кожата, мускулите, косата. Нали казват, че започваш да умираш в мига, в който се родиш. Кой да знае, че моргата може да се окаже изворът на младостта.
— Това е моя реплика, която ти току-що ми открадна. И успя да ме потиснеш — казах му аз разсеяно. Безпокойството ме разкъсваше.
Познавах оръжейни маниаци, които чистеха гилзите, преди да ги превърнат в патрони. Луси например. Тя имаше собствено стрелбище и сама си правеше амунициите в работилница, която бе оборудвана като оръжейница, включително и с барабани с най-различни размери. Но никога не бях чувала някой да чисти така готови патрони. Гилзи — да, но истински патрони — не. Почудих се как точно се прави.
Написах на Ърни: „Трябва да поговорим. Колко още ще останеш в лабораторията?“.
„Още малко. Следва FTIR. Не спирам да работя.“
Използваше инфрачервена спектроскопия с трансформация на Фурие (FTIR) — светлини с различна честота за анализ на остатъците. Този метод не поглъщаше и не унищожаваше уликите като при газова или течна хроматография. Почудих се какво ли е заподозрял. Вероятно наличието на някакъв химикал. Пак се сетих за племенницата ми и за това, което бе научила от мен. Ползвах препарат „Флиц“ откакто се помнех, той беше моят универсален отговор срещу ръжда, корозия, отлагане на калций и дори за чистене на стъкло. Бях виждала кутии от него в работилницата на Луси. Ползваше го, когато чистеше ръчно метал с парче плат.
— Маями, а? — Марино отново се сети за Флорида. — Само да не ти хрумне пак да се местиш там. Трябваше да ми кажеш за новия апартамент.
— Мислех, че ще отседнем в курорт. Бентън организира всичко. Апартаментът беше изненада. Виждала съм снимки, това е. И не знам защо ти е толкова важно. Това, за което трябва да се тревожиш в момента, е, че онзи мошеник, който се представя за застрахователен детектив, изглежда, е общият знаменател във всичко случващо се.
— Той няма нищо общо с Ню Джърси. С онези случаи — каза Марино.
— Сигурен ли си? Ами застраховките на жертвите? Случайно да са били в Ти Би Пи?
— До днес не бях чувал за Блум. Не знам за никаква застрахователна връзка при убийствата от Джърси.
— По-добре попитай.
— Какъв късмет, че си ми партньор, иначе нямаше да знам какво да правя.