Той сви рамене.
— Дай ми две.
Обелих опаковките на две дъвки, които бяха твърди като картон. Хрущяха, когато той ги сдъвка.
— Комисарят — каза той, докато дъвчеше. Отвори нещо на телефона си и се завзира дълго и настойчиво в него. — Вземи си дъвка, ако искаш. — Гласът му беше различен, звучеше отнесено. — Има много. Поръчвам я по интернет.
— Самотния рейнджър? — попитах го, когато той затвори това, което гледаше и хвърли телефона в скута си.
— Наистина не ми се говори. — Но въпреки това започна да разказва. — Мачадо. — Проблемът започнал миналата година, когато комисарят на полицията в Кеймбридж Гари Евърман споменал, че Марино е един от най-добрите детективи, които участъкът някога е имал, и слухът се разпространил.
Ако това не било достатъчна причина за завист, да добавим и рекордния брой благодарствени писма от жертви и свидетели, с които бил работил Марино и за които той, разбира се, не си мълчал. Колкото по-враждебен ставал Мачадо, толкова повече Марино го дразнел. Накрая се появила и „ситуация“ с жена, която започнала миналата година в Деня на благодарността.
— Капката, която преля — обобщи Марино.
— Скарали сте се за жена?
— Това няма нищо общо с мен. И не, виждах се с Бет Истман, докато убиха дъщеря й Джули — втората жертва от Джърси, застреляна, преди да се качи на ферибота.
— Ходил си с Бет в гимназията.
— Бяхме много сериозна двойка.
— Сигурно е била съсипана.
— Дъщеря й беше много свястна млада жена. — Говореше и дъвчеше дъвка едновременно. — Скоро чух клюката, че напоследък се опитва да се пласира в щатската полиция, иска да е детектив в прокуратурата на окръг Мидълсекс. — Пак говореше за Мачадо. — Ако стане, ще се отърва от него, но ще ми вгорчи живота, което вероятно е неговата мотивация. Ще се опита да вземе Кеймбридж и да се меси във всяко убийство, което разследваме. Той и сега точно това прави. Постъпи много глупаво, като каза на Джоана, че съпругът й е бил застрелян.
— Съгласна съм, че не беше добра идея да й споделя такава важна подробност. — Мислех си за китарите, двата калъфа на леглото и другите предмети, които светнаха в синьо-бяло.
— И знаеш ли защо взема такива тъпи решения напоследък? — попита Марино. — Защото иска хората да застават на негова страна, не на моя. Побъркал се е направо на тази тема. Ако ме намерите убит, да знаете кого да търсите.
— Вече два пъти го спомена — отвърнах му. — Надявам се, че не го мислиш буквално.
19.
Подминахме катастрофиралия смарт в съседното платно. Предното стъкло беше счупено, покривът сплескан. По цялото шосе имаше парчета стъкло и пластмаса и аз се зачудих дали шофьорът не пътува за моргата.
— Прилича на консерва. — Марино не искаше вече да говори за Мачадо. — Никога няма да разбера защо хората карат такива коли.
— Защото са евтини.
— Да, страшна сделка, ако не загинеш в нея. Може би е по-добре да си вземат нещо по-голямо от кутия за хляб. По-евтино ще им е от погребение.
— Ранд Блум няма да се спре пред нищо, при него целта оправдава средствата. — Исках Марино да приеме много сериозно застрахователния детектив. — Очаквам още мръсни номера от него и трябва да се подготвим и да поемем инициативата.
— Винаги когато заговориш за поемане на инициативата, се изнервям.
— Той е изровил всичко възможно за нас. Да видим ние какво можем да изровим за него.
— Нас? Мисля, че беше за теб. Не мисля, че той се интересува от мен — каза Марино и аз разбрах какво трябва да направя.
— Претърпял е катастрофа или е участвал в сбиване — отвърнах.
— Да, лицето му изглежда все едно някой го е ударил с бейзболна бухалка. Нареди се на опашката. Всеки, който го е срещал, вероятно иска да го пребие до смърт.
— Да видим какво може да изкопае Луси за него. — Независимо дали е било катастрофа или сбиване, някъде трябва да има полицейски доклад, следа.
— Мисля, че в общи линии схващаме за какво става въпрос — каза Марино. Бяхме стигнали края на моста и спирахме на червен светофар. — Блум е човек, който създава неприятности, просто и ясно. Затова са го наели от онази пършива застрахователна компания.
Той отвори един имейл и прикачения към него файл на телефона си. Може би това, което комисарят му спомена преди малко. Или пък беше нещо ново. Шефът на Марино му пращаше информация. И аз си спомних това, което лесно забравях — че Марино е наистина много добър детектив и не бих искала да разследва престъпление, което аз съм извършила.
— Ти Би Пи няма публичен образ на пършива застрахователна компания — казах му.