— Идва от „Тъпи Бесни Педали“. — Той увеличи с два пръста това, което гледаше на екрана на телефона си.
— Не знам от какво е съкратено. Но ако ги потърсиш в интернет, ще разбереш, че са страхотни работодатели и са спечелили всякакви награди.
— О, я стига.
Светна зелено. И пак потеглихме.
— Минават за сравнително евтини и уважавани застрахователи, докато не решиш да поискаш да ти изплатят застраховката — добавих. — Тогава разбираш по трудния начин, че те ще направят всичко възможно, за да не вземеш това, за което си плащал вноски.
— Отвратително. — Марино зави наляво по Мемориъл Драйв и отново бяхме в Кеймбридж. — Прекрасна работа за негодник, на когото не му пука за никого и няма съвест — добави той и беше прав.
Убийството на Джамал Нари тази сутрин не бе спряло Блум да продължи да тормози Джоана. Даже я бе притиснал още повече.
— Очевидно се е прицелил и в Мери Сап — каза Марино. — Изглежда, че може да си е избрал и друга жертва — добави той тайнствено.
— Моят въпрос остава същият. Откъде намира толкова много подробности за хората? Откъде знаеше, че Нари и съпругата му работят с Мери Сап, че тя е агентът, който им отдава къщата под наем?
— Достатъчно е да проследиш човека, да не го изпускаш от очи, да си дисциплиниран и съсредоточен. След това е дал информация, заради която отдаването под наем е пропаднало, манипулирал е една агентка измамница да му свърши мръсната работа. Тя с радост ще запази депозита и ще избягва проблемите. И кой знае как му се е отблагодарила.
— Хора като Блум вероятно често получават подобни благодарности.
— Взел си е комисионната и е извадил късмет, че Нари е бил убит.
— Джоана губи съпруга си, а сега ще загуби и къщата — отвърнах. Вляво от нас вече беше яхтклубът, а вдясно — кампусът на Масачузетския технологичен институт. Имаше много лодки, тухли и гранит. — Не може да остане в стария апартамент след случилото се и изведнъж се озовава на улицата.
Бегачи и колоездачи се надпреварваха по крайбрежната алея. Раззеленилите се дървета хвърляха големи сенки. Гребците се плъзгаха по тъмносинята вода, натискаха здраво греблата, движеха се бързо, приключваха деня с физически упражнения по цивилизован начин за разлика от нас.
— Мошеник. Лешояд, който напада хора, станали веднъж жертви. — Марино използва и други описателни думи и фрази, които не подлежат на повторение, но смисълът на казаното от него е верен.
Ранд Блум беше измамник, който си вадеше хляба и сиренето с тормоз. Макар да не бяхме сигурни, че ме е шпионирал, подозирам, че наистина го е правил след смъртта на Джони Анджиърс в гората преди шест седмици. Това обясняваше защо Блум беше в квартала ми тази сутрин и бе паркирал толкова близо до къщата ми. Спомних си й за проблясъка, който Бентън видя от задния двор.
Вероятно е бил Блум. Той или някой негов сътрудник може да ни е наблюдавал или снимал с Бентън по време на интимен момент и да е нарушил личното ни пространство, за да събере информация, с която евентуално да ни злепостави. Мога само да предполагам, че намерението му е било да се установи дали имам защо да защитавам твърденията си за смъртта на Анджиърс. И тогава се сетих нещо друго.
— Какво точно бе съобщено по радиостанцията относно убийството на Нари тази сутрин? — попитах.
— Адресът, както и че съседката Анджелина Браун е видяла мъж да се свлича на алеята. Имам стенограмата, ако ти трябва. Току-що ми я пратиха — добави той и аз се почудих кой ли му я е пратил. — Като спрем, ще ти я препратя.
— Ти чу ли повикването? — попитах.
— Бях във фитнеса и не носех радиостанцията с мен. Мачадо ми се обади по телефона. След като хубавичко се забави. Защо?
— Ако Блум е прослушвал полицейските честоти, може да е чул обаждането и да е разпознал адреса. Вероятно е бил на няколко пресечки. Със сигурност беше така, когато с теб минахме покрай пикапа му.
— Той не е бил в него — отбеляза Марино. — Не знаем къде е бил.
— Ако е бил край къщата ми, сигурно е видял как ме вземаш. Нещо каза ли се по радиостанцията за това?
— Когато излязох от вкъщи, съобщих по радиото, че отивам към Фарар Стрийт.
— Даде ли по някакъв начин да се разбере, че ще ме вземеш и ще ме закараш на местопрестъплението? — попитах.
— Не. Но вече се знаеше, че имаме код 10-35.
— Което е тежко престъпление и обикновено означава убийство. Ако Блум е чул това, той е схванал какво се случва. Може да е наблюдавал къщата ми, още повече след като по някакъв начин е научил, че би трябвало да съм на почивка във Флорида. И сега става интересно. Той отива да види дали ще дойда на местопрестъплението на убийството на Нари, или съм заета с други неща.