Представих си прегръдката на Бен, целувките му. Но не го казах на глас. Спомних си как Луси прелетя толкова ниско над къщата ни, че дърветата се разлюляха и прозорците затракаха. Мозъкът ми веднага започна да прехвърля сцени, които не бих искала да бъдат фотографирани и публикувани.
— Защо ще си прави този труд? — попита Марино.
— Предполагам, че е търсил нещо, с което да ме дискредитира. Не е трудно, ако подхвърлиш правилния детайл и след това пуснеш заснетото в интернет. Няма полза за никого, ако не изглеждам като човек, на когото може да се има доверие.
— Ако това, което казваш, е вярно, той е по-изобретателен и от проклетото ЦРУ.
— Обаче съм озадачена от Мачадо. — Трябваше да го кажа. — Ако е толкова амбициран да се състезава с теб, защо ще ти се обажда, докато си във фитнеса?
— Знаел е, че ще пристигне пръв, ще има преднина в разследването на случая. То е като да поканиш някой на парти по-късно и след това да го игнорираш, за да се почувства като натрапник. Напоследък прави всичко, за да ме дискредитира и да изпъкне той.
— Но, изглежда, ти е пращал информация веднага щом я получи, поне в началото — отбелязах.
— Не беше той. — Марино не ми каза кой е бил, но аз май се досещах.
Комисарят беше съюзник на Марино, което бе зле за Мачадо, но ми казваше и нещо друго. Гари Евърман имаше проблем. Усещах, че използва Марино, за да си го реши. Моята седеметажна покрита с титаний сграда се показа на хоризонта. Имаше извит стъклен покрив. Почудих се кои хора от екипа ми са ме дочакали и как бих могла любезно да избегна разговорите с тях и яденето на каноли. Нямаше време.
— Подозирам, че когато отговори на Дорчестър и поиска подкрепление от бостънската полиция, Блум се е досетил, че и аз ще се появя — добавих. — Той току-що ни бе подминал с пикапа. Ти намали, за да го оставиш да ни задмине, така че нямам никакви съмнения, че ни е видял. След това може да е чул как се обаждаш на диспечерката и искаш от нея да му провери регистрационния номер.
Сигурна бях, че съм права, а ми се щеше да не бях. Освен това бях убедена, че безскрупулният застрахователен детектив имаше цяла торба с мръсни номера. Какво ли друго е снимал? Какви други подробности от личния ми живот бе научил и какво щеше да се появи в интернет? Сам ли работеше? В какво друго бе замесен? Беше следил Нари и бе снимал сделка за наркотици. Може би Блум има връзки в наркобизнеса.
Нямаше как да знам какво е намислил, но сигурно се занимаваше с много застрахователни претенции, които имаха нещо общо с недвижими имоти. Наранявания и смъртни случаи в жилищни и офис сгради, на строителни площадки. Беше заговорничил с Мери Сап и преди. Ами случаят с Пати Марсико, агентката убита миналия Ден на благодарността в Нантакет? Дадох си сметка, че всичко, с което се занимавахме в момента, се бе случило пред последните седем месеца.
— Защо Блум ще си дава толкова много зор? — Марино зави от Мемориъл Драйв по странична улица, която водеше до задния ми паркинг.
— За да ме проучи, да ме дискредитира — отговорих. — Очевидно съм проблем за него по начини, които дори не знам.
— И той може да е проблем по начини, които все още не сме проумели — каза Марино. — Ще ти покажа нещо.
Той насочи джипа към високата порта зад сградата ми с форма на куршум.
— Очевидно знае за хлапето — каза Марино, когато спряхме пред високата черна ограда, която обграждаше паркинга. Тя приютяваше големите антени и сателитни чинии на Масачузетския технологичен институт до нас. — Помниш ли го?
Приближи телефона си, за да видя снимката на кльощав младеж с дълга червена коса, черна лента на главата, черни обувки, шорти и фланелка. Беше отскочил, за да забие тенистопка, отлетяла зад главата му, спасяваше дълбок пас, преди да тупне два пъти в стил Федерер. Вероятно беше снимка от новинарска дописка. Лео Танц. Направо не можех да повярвам.
— Онзи, който заплаши тази сутрин? — Наистина ми се струваше невероятно.
— Момчето с прахосмукачката за листа точно до пикапа на Блум — каза Марино.
Спомних си намеците, които застрахователният детектив направи пред Мери Сап. „Интересният въпрос защо Джоана наистина е напуснала работата си“, така каза той. И беше очевидно, че той знаеше за обвиненията на момчето.
— Мили боже — промълвих. — Той знае за Лео, защото в някакъв момент е говорил с него.
— Правилно. И бедите не спират дотук. Гари току-що ми изпрати тази снимка и попита дали момчето ми се струва познато, дали не съм го виждал из Кеймбридж. Очевидно Лео поддържа морави в Кеймбридж, Съмървил, твоя квартал. Гари твърди, че Мачадо ще ми се обади с последните новини, че информацията трябва да дойде от него. — И когато каза това, разбрах какво се случва.