Ядем, пием и пушим, пускаме вътре слънчева светлина и свеж въздух, когато можем, когато не вали или не е сковал студ. Животът се бори да се наложи в царството на смъртта. Забавленията във фоайето бяха начин за справяне с грозните сцени и аутопсиите. Липсва ми пушенето, защото то ми позволяваше да се изключа за няколко минути. Вземам си кафе или чай вместо цигара. Говоря си с хората. Понякога посядам тук сама, за да си прочистя главата.
— Няма нужда да гасите пурите заради мен — казвах всеки път на Ръсти и Харълд, но това нямаше значение.
Те винаги се държаха като деца, хванати в крачка.
20.
— Нали нямате нищо против да пуша? — Марино си запали цигара. — И как са Чийч и Чонг3 днес? Липсвам ли им?
Със своята дълга сива коса и екстравагантни дрехи Ръсти можеше да мине за стар хипар, но Харълд със своя изискан костюм и строги вратовръзки със сигурност не можеше. И нито един от тях не приличаше на латинос. Точно в момента бяха с бели защитни престилки. Забелязах количка за два трупа до стената, галоните с лизол, почистващ препарат и нетоксичен обезмаслител върху горната табла.
Вниманието ми се спря на дървена дръжка с голяма метална скоба, на която й липсваше бърсалката, и жълта кофа с изстисквачка. Сивите меламинови шкафове бяха затворени и блестящи, червените кофи за биологични отпадъци бяха празни и когато се загледах във ферарито, видях мокри петна навсякъде по него. Беше необичайно издължено, с четири седалки, титаниев обков и големи сиви джанти, дълга полегата предница и просторна задна част. Решетката и изправеният кон бяха потъмнени. Надникнах през матираните стъкла и видях много фибропластмаса и украсена със златисто еленова кожа.
— Като запали, все едно минава бариерата на звука — надигна глас Ръсти. — Просторна задна седалка, шестстотин и петдесет конски сили, предно и задно задвижване. Можеш да возиш хора през сняг с това чудо.
Май това беше идеята на Луси за практична кола. Хрумна ми, че сигурно е смятала да вземе Сок с нея. Това вече ми се струваше много отдавна, а не бяха минали и шест часа, откакто земята под краката ми се разтвори. Все още бях в състояние на свободно падане без никаква представа какво ме очаква. Но бях сигурна, че плановете ми не включваха почивка във Флорида, нито тази вечер, нито на другата сутрин. Не се бях чувала с Бентън, откакто му се обадих за Мачадо и се зачудих какво ли прави Луси и дали е постигнала напредък с компютрите от Фарар Стрийт.
— Какво е станало тук? — попитах, защото бях сигурна, че нещо се е случило.
Отидох до масата. Ръсти и Харълд вземаха наполовина изпушените си пури от пепелника.
— Сигурна ли си, че нямаш нищо против? — попитаха и двамата в един глас.
— Никога не съм имала и не знам защо питате. Бих пушила пури, но вдишвам дима.
— Трябва да се научиш да въртиш дима из устата си като хубаво вино.
— Щом има дим, го вдишвам. Не е до учене, затова не пуша пури. Луси вероятно няма да ви благодари, че сте й намокрили колата, но и тя не бива да паркира така във фоайето — добавих. — Къде е тя?
— Може би защото теб те нямаше — каза Ръсти.
— Да не съм ви бавачка?
— Извадила е късмет, че колата е само намокрена — каза Марино.
— Както винаги й казахме, че идеята не е добра — отвърна Харълд.
— Тя никога не слуша — допълни Ръсти. — Може би защото фоайето й изглежда подходящо за паркиране. Сигурно гаражът й у дома е със същите размери. Е, да се надяваме, че вътрешността на колата не вони. Доскоро тук беше доста ужасно и някои от нещата бяха само на сантиметри от гумите.
— Протекла торба с труп — обясни Харълд. С Ръсти имаха навика да се допълват един друг като в грегорианско песнопение. — Седемдесет и три годишна жена, която сложила маркуч в колата си и се самоубила с въглероден диоксид. Живяла е сама и го е направила в гаража.
— Случаят от Бруклайн — спомних си аз.
— Намерили я след известно време. От нищо друго не ти се допушва така пура, както от разложен труп. Не е вярно, че се свиква.
3
Чийч и Чонг са американското комедийно дуо Ричард Марин-Чийч и Томи Чонг, които през 70-те и 80-те години на XX в. стават особено популярни със скечовете си, пародиращи хипарската култура и любовта към марихуаната. — Б. пр.