Гневът на Марино щеше да се потуши от само себе си. След това щеше да осъзнае, че е нямало смисъл.
— Притеснително е, че определени детайли все още не са станали публични — каза Бентън. — Не знам на медиите да е съобщавано, че е застрелян.
— Нямаше го и в интернет, докато Лео Ганц не го написа в туитър — потвърди Луси и аз веднага се сетих на Джоана Кадър.
Тя знаеше, че подозираме, че убийството на съпруга й е извършено с огнестрелно оръжие. Попита ме за това. Почудих се дали е говорила с Лео, след като с Марино се тръгнахме от апартамента й. Имах чувството, че го е направила. Пак си представих младежа с прахосмукачката за листа, тихия гняв по лицето му, начина, по който не отстъпи, когато Марино го заплаши. Лео Ганц, изглежда, се наслаждаваше на сблъсъка. Хареса му вниманието, въпреки че беше отрицателно, а сега бе получил още повече — всички големи медии щяха да следят процеса. До утре по същото време името му щеше да е известно в цялата страна.
— Пуснал е съобщението от собствения си профил в туитър. — Левият показалец на Луси се плъзна по екрана на айпада, а двама мъже отвориха задната врата на черния ван.
Джош и Диего Бийн, по джинси, закопчани догоре ризи и якета. Еднояйчни близнаци, които не можех да различавам. Управляваха своята транспортна фирма от дома си, бяха на повикване двайсет и четири часа и седем дни в седмицата и се смятаха за бърза помощ за мъртвите. Това беше нов начин за правене на бизнес — цивилизован, минималистичен, само ръкавици и спортно облекло и превозно средство, което не прилича на катафалка.
Ръсти и Харълд бяха влезли вътре, за да изнесат тялото на Грейси Смитърс. Брайс също бе излязъл, подгонен от поредния си прилив на адреналин. Погледнах към кафене „Ла Морт“, към загасените пури и кутията за сладкиши. След това се обърнах към ферарито на Луси и вана до задния му калник. От време на време се чувствах поразена от абсурда на ситуациите.
— Ай пи адресът му е от мрежата в дома му в Съмървил — каза племенницата ми. — По-ранните съобщения, които никак не са малко, показват нестабилна гневна личност, която се зъби на всички, включително на президента и на папата. Буквално.
Забелязах, че на левия й показалец липсваше големият златен пръстен, който винаги носеше. На него имаше орел, беше в семейството на партньорката й от повече от сто години. Луси никога не го сваляше. С Джанет летяха заедно тази сутрин, когато минаха над къщата, но Луси не носеше пръстена. Сигурно бе шофирала дотук от летище „Норуд“, където наскоро построи хангар за хеликоптера си, който също беше нов. Почудих се къде е Джанет и какво се случваше между тях.
— Не забелязах наранявания, които да подсказват, че се е бил тази сутрин — казах на Марино. — Нямаше синини или драскотини по ръцете например. Но ще погледна по-внимателно.
— Люк не каза нищо подобно — обади се Бентън. Той сигурно бе присъствал на аутопсията на Джамал Нари или бе питал за нея.
— Защото нямаше нищо за казване — отвърна Марино. — Лео Ганц със сигурност не изглеждаше ударен, когато го видяхме преди обед, нали?
— Но носеше шапка — припомних му. — Ако е имал нараняване на главата, може да не сме го видели.
— Хлапето лъже. Трябва да погледнеш и него — каза ми Марино. — Твърди, че Нари го е фраснал по главата? Обзалагам се, че момчето само се е ударило, че се е самонаранило. Вероятно го е направил точно преди да започне да пише в туитър измислената история, че е извършил убийство.
— Ще погледна нараняванията му, ако се налага — отвърнах.
— Официално искам помощта ти — заяви той насмешливо.
— Въпросът е къде да го направя. — Не обърнах внимание на очевидната му шега с Мачадо, а и се бях отказала от сигналите.
Марино продължаваше да се бие с вятърни мелници, беше неизбежен процес. Не беше работа и на Бентън да разсее убеждението му, че Мачадо все още разследва убийството на Нари или което и да е престъпление изобщо. Вече можех да си сглобя картинката на случващото се. Бентън познава повечето полицейски шефове наоколо и със сигурност този на участъка в района, в който живеехме. Когато Мачадо си е позволил да покани ФБР в разследването, не се и съмнявах, че първото нещо, което Бентън е направил, е да се обади на Гари Евърман. Причината беше проста. Мачадо нямаше право да отправя такива оферти. Към този факт трябва да прибавим и онова, което казах на Бентън по телефона за възможността някой да е ползвал белина.