„Джамал Нари.“ Настроението ми още повече се скапа.
— Споменах ли, че се е извила лайняна буря? — продължи Брайс. — Вече е по всички новини. Не ме питай защо веднага обявиха самоличността му. Изчакаха — колко… Час? Може би трябва да попитаме Марино за това.
— За какво говориш?
— Искам да кажа, че не е никаква тайна къде живее — или живееше — Нари. Очевидно, след като там се бяха събрали всякакви новинарски екипи, включително от Си Ен Ен, „Ройтерс“ и любимото ми „Добро утро, Америка“, когато се случи онзи нещастен пиарски гаф, който го прати в Белия дом да яде и пие безплатно. Казват, че със сигурност е той. Как се случи така, че новината вече обиколи цялата планета?
Нямах отговор.
— Ще ходиш ли на местопрестъплението или да кажа на Люк да отиде? И преди да ми отговориш, нека ти споделя мнението си. Трябва ти да отидеш — добави моят приказлив офис мениджър. — Вече из социалните мрежи плъзнаха теории на конспирацията. Слушай това: Съобщение за мъж, убит в Кеймбридж на Фарар Стрийт? Сигурно е ретуитнато вече милион пъти от девет насам.
Не виждах как това изобщо е възможно. Спомних си думите на Марино, че Нари е убит между десет без петнайсет и десет. Казах на Брайс да намери транспорт до местопрестъплението възможно най-бързо и да се погрижи да оградят района. Не исках зяпачи, които да надничат и да снимат с мобилните си телефони.
— Няма да коментираме нищо пред никого — наредих му. — Нито дума. Обади се на фирмата за почистване и веднага след като опишем местопрестъплението, искам то да бъде почистено от кръв и всякакъв биологичен материал, все едно нищо никога не се е случвало там.
— Веднага се заемам — каза той. — О, да! Честит рожден ден, доктор Скарпета! Щях да ти го изпея, но сигурно е по-добре да го направя по-късно…?
4.
Беше компютърна грешка, ужасен гаф. Джамал Нари бе объркан с някой, който имаше връзки с терористи, и по тази причина бе се озовал в забранителния списък за летене и под наблюдение.
Сметките му бяха замразени. ФБР се появи в дома му със заповед за обиск. Той оказа съпротива, щракнаха му белезниците и го отстраниха от училище. Това стана сигурно преди година. Всички медии го отразиха, новината плъзна като вирус и по интернет. Общественото мнение се нагорещи и го поканиха в Белия дом, което обиди още повече хората. Напълно бях забравила името му. Възможно бе и да съм го потиснала в паметта си. Той се бе държал грубо с мен, като истински надменен задник.
Случи се в подземието на Белия дом, където има малки помещения, наричани събирателно „столовата“ — елегантни, с красиви фини ленени покривки и китайски порцелан, свежи цветя, солидна дървена ламперия и маринистките картини, окачени по нея. Имах среща с директора на Националния институт по стандартизация и технологии, с който трябваше да обсъдим разминаванията между криминологичните дисциплини, недостатъчните ресурси и нуждата от държавна подкрепа. Тогава влезе президентът, за да купи бира за Джамал Нари, който се постара да ме обиди.
Телефонът ми пак позвъни. Беше Марино, който ми съобщи, че е пред дома ми.
— Дай ми петнайсет минути да се приготвя — казах му.
Сок ме побутна по прасеца, докато вървях през антрето с ламперия и викториански офорти с пейзажи от Лондон и Дъблин. Влязох в кухнята с професионално оборудване от неръждаема стомана и старинни алабастрови полилеи. Бентън бе застанал до барплота и на един от моите „Мак“-ове разглеждаше записите от охранителните камери.
— Някакви новини от твоите хора? — Чудех се дали от бостънското подразделение на ФБР вече не са се свързали с него относно Джамал Нари.
— Случаят не е наш на този етап, трябва от Кеймбридж да ни поканят. А Марино няма да го направи, пък и за момента няма нужда.
— Искаш да кажеш, че ФБР няма причина да смята, че убийството е свързано с пристигането на Обама днес?
— Поне засега нямаме, но мерките за сигурност ще бъдат засилени. Може да е някой, който иска да отправи антиислямистко послание точно в този момент. Президентът ще даде пресконференция утре в Бостън — припомни ми Бентън. — Има намерение да говори за омразата. Заплахите се увеличават с приближаването на процеса срещу терористичната атака на Бостънския маратон.1
1
На 15 април 2013 г. братята от чеченски произход Тамерлан и Джохар Царнаеви взривиха две самоделни бомби по време на традиционния Бостънски маратон, с които убиха трима души и раниха над 250 други. Бомбите избухнаха близо до финала на маратона на Бойлстън Стрийт. По-късно, докато бягаха от полицията, на 18 април те застреляха и полицай от участъка на територията на Масачузетския технологичен институт