— Големият въпрос е дали убийството на Грейси Смитърс е предумишлено, или нещата са излезли извън контрол — каза Бентън, докато минавахме през Суомскот на 129-тия километър. Тъмнината около нас беше почти непрогледна. — Дали някой е имал изгода от смъртта й. И продължавам да се питам същото и за Пати Марсико.
Представих си убийствата, сякаш се случваха пред очите ми. Струваше ми се нелогично Грейси да е убита от импулсивен тийнейджър.
— Може да е станал сексуално агресивен с нея — обясних. — Нещата може да са излезли от контрол. Но ми се струва невероятно да я е убил и след това да е проявил изобретателността и хладнокръвието да издърпа покривалото на басейна и да имитира нещастен случай с удавяне.
— Склонен съм да се съглася. — Бентън бавно погали ръката ми с палеца си. — И ако всъщност я е убил някой друг, тогава този човек трябва да е бил в къщата заедно с тях.
— Щом не е за пари, тогава за какво е?
— Нещо друго ценно. Парите са най-очевидният мотив. Но информацията е нещо, за което също си струва да убиеш.
— Като например да станеш неволен свидетел, да се озовеш на погрешното място в погрешното време — предположих.
— Точно така — каза Бентън. — Пати Марсико и Грейси Смитърс може да са знаели нещо, макар да са нямали представа, че е така.
В далечината се виждаха пръснатите светлинки на Марбълхед Нек и отвъд тях бяха пристанището и морето. Бях обезпокоена колко е тъмно, луната и звездите бяха закрити от скупчващи се облаци, но беше изключено да чакаме до сутринта. Ако се разчуе, че смятам случая с Грейси Смитърс за убийство, то местопрестъплението може да бъде подправено. Тревожех се, че дори това вече е станало. Имах нужда да видя басейна със солена вода и да взема проба от утайката на дъното, а това трябваше да стане преди проливния дъжд и ветровете, които се задаваха. Само преди минути големи капки бяха зачукали по предното стъкло, след това излязохме изпод облака. Но приближаващата буря скоро щеше да ни застигне.
Проверих телефона си с нарастващо безпокойство. Джо Хендерсън трябваше да ни посрещне и ни бе помолил да го уведомим, когато сме на час път от него. Изпратих му три есемеса, оставих три гласови съобщения, но отговор нямаше. Обадих се в разследващия отдел на полицейското управление и мъжът, който ми вдигна, каза, че Хендерсън си е тръгнал в 18 часа.
— Горе-долу по времето, в което говорих с него — отвърнах. — Той се съгласи да се срещнем.
— Но не в работно време, което е реверанс. — Не беше много приятелски отговор.
— Чудя се дали нямате начин да се свържете с него. Специален агент Бентън Уесли и аз сме може би на двайсет минути път от вас. Става въпрос за…
— Да, госпожо. Знам за какво става въпрос. А вие си водите и агент на ФБР, така ли? Чудя се кога и ФБР се замеси и защо никой не си е направил труда да го спомене? — Не беше враждебен или груб, но не беше и с отворени обятия.
— Той случайно беше с мен. — Не му казах, че специален агент Уесли ми беше съпруг.
— Изчакайте да видя дали Джо си е у дома. Нали сте наясно, че очакваме лошо време?
— Затова идвам сега.
Чух го как се обажда на стационарен телефон, разбрах, че фамилията му е Фридман и е детектив. Поговори набързо с някого, дочух, че Джо Хендерсън „имал среща със съдебния лекар в къщата на конгресмена, където се удавило момичето“.
— Разбира се, че знам. И аз така мислех. За последно говорихте за девет часа и след това той смяташе да се прибере. Добре. Разбира се, звучи логично. — Сержант Фридман каза на човека, с когото говореше по стационарния: — По онова време си купуваше кафе и тъй като това беше преди повече от два часа, може да се е върнал пак до „Старбъкс“ за още, знаеш го какъв кафеман е. — Засмя се. — Да, това и бебетата го знаят. Благодаря ти отново. Извинявай, че те обезпокоих.
След това Фридман ми се обади отново и научих от него, че мобилните връзки не са добри тук. Вероятно това обяснявало защо не можех да се свържа с детектив Хендерсън. Освен това може би бил отишъл някъде да си купи кафе или пък и сандвич. Вероятно е изскочило нещо или пък Хендерсън е забравил, предположи Фридман.
— Забравил? — повторих аз.
— Много му се събра. Не само на работа. Той тренира футболния отбор и със съпругата му имат тримесечни близнаци. Нека го кажем така — Джо е страхотен човек, един от най-добрите ни детективи, но понякога помни колкото комар.
— За да сме наясно — отвърнах, — щом го няма, бихме искали да огледаме басейна и мястото около него, но не искаме да тревожим съседите.